Трохички

21 декември - най-краткият ден от годината. Тъмно е. През мръсния прозорец не се вижда нищо. Вътре, на фона на мъждукащите неонови лампи, познатите изкривени, изпити лица на спътниците ми изглеждат зловещо. Отдавна вече не ме е страх от тях. Само празните им погледи все още ме карат да потръпвам понякога. Навън цари мрак, вътре - мракобесие. Нищо ново.
За миг поглеждам напред. Срещу мен седи дребна жена, с къса, сплъстена, сива коса, кръгло, подпухнало лице и малки, неспокойни очи, които следят всяко движение наоколо. Прилича ми на зверче, което хем се страхува от всички, хем е тормозено от неизчерпаемо любопитство. Няколко секунди наблюдавам с интерес шарещия й поглед, ала бързо се отегчавам и се връщам към успокояващата чернота на прозореца. Тъмнината и монотонното поклащане на вагона бързо ме запращат в топлите обятия на дрямка.
Само мигове по-късно дразнещият шум от отваряне на найлонов плик ме връща обратно в реалността и отново ме кара да се обърна към жената. Този път очите й не играят наоколо, а са съвсем статични, вперени в малкото пликче "Зайо Байо" в лявата й ръка. Дясната пък, сякаш съвсем автоматично, на всеки няколко секунди доставя по едно жълто цилиндърче от отворения плик до зеещата й уста. Всичко става удивително бързо и ефективно, като че ли трябва да изпълни някаква норма. Какъв прекрасно работещ конвейр за унищожение на пшенични пръчици! Къде е сега Форд да се порадва на своите чеда?
Шумкане и хрускане изпълва ушите ми. На 7-8 схрускани пръчици, жената с видимо удоволствие облизва полепналите трохички от малките си, изцапани пръсти. Ах, каква солена наслада са тези ситни трохи! Изпълват устата с вкус, но не и със съдържание. Дават ти толкова много удоволствие, а са толкова малки.
Най-сетне пръчиците свършват и по изпълнения й с щастие поглед разбирам защо моята спътница е бързала толкова да излапа съдържанието на плика - за да стигне до пълното с трохи дъно. Дъното е това, което истински я радва. Само когато го достигне се чувства спокойна. Само там е на място. Единствено на дъното може да намери вкусните трохи, с които да засити глада си. Големите, добре оформени пръчици отгоре я карат да се чувства неловко. Те не са за нея. Прекалено са идеални. Затова и бързаше да ги излапа, сякаш бяха някакво досадно задължение. Дъното е нейното убежище, а трохите - нейната утеха.
След като с едно ловко движение изсипва малките трохички в черната бездна на устата си, жената смачква плика и го прибира в чантата си. После с видимо задоволство се загръща в старата си шуба и потъва назад в сивата седалка. Лицето й е почти напълно скрито изпод захлупената й качулка. Само малките очи проблясват в сумрака в непрестанно търсене на движение.

"Why do you waste my time?" is the answer to the question on your mind.

Не желая да ми говорите. Не желая да отговарям на въпросите ви. Не желая да слушам разговорите ви. Не желая да срещам погледите ви. Не желая да ми обяснявате какво трябва да правя, колко трябва да тежа и къде трябва да емигрирам. Не желая да ми давате лукчета, когато кашлям или да ми искате пари, защото не ви достигали за билет до Враца. Не желая да ми предлагате свирки в сумрака на Централна гара или да ми казвате „слънчице”. Не желая да ме блъскате в градския транспорт, да ми давате смачканите си билетчета и да очаквате да ви отстъпя мястото си. Не желая да знам мнението ви за времето, политическата ситуация или международното положение. Не желая да ми разказвате за сестра си в Бразилия и децата си в Буркина Фасо. Не желая да ми споделяте колко симпатичен ви е Бойко Борисов или колко кила лютеница сте сложили оня ден. Не желая да ме питате дали книгата, която чета е на китайски или на патагонски. Не желая да ми разправяте как е било преди 40 години. Не желая да слушам Преслава и Риана от GSM-ите ви. Не желая да вдишвам зловонията ви. Не желая да чувам крясъците ви. Не желая да изнасилвате личното ми пространство.
Аз не ви познавам.

Изход от кризата, прехода, 2012 и Страшния съд?

Докато 3 милиона души от живеещите към днешна дата в рамките на родината 7 милиона, не бъдат незабавно отстреляни, територията зовяща се България никога няма да бъде държава. Точка.

Как се пише бестселър?

Офис на издателство "Random House", някъде в САЩ
- Дан, батка, като твой издател настоявам да ми разясниш плановете си за бъдеща книга. От големия ни успех със "Шифъра" нещата вървят само надолу. Казвай к'во си измислил и гледай да можеме да го продадеме за екранизация, че там са паричките!
- Ъ-ъ, да. Значи новата ми книга... ъ-ъ, действието започва да се развива през нощта в църква в Рим и...
- Пак ли църква в Рим, бе, батка! Кажи поне коя ще е тоя път.
- Откъде да знам! Църквата "Св. Макарони" или нещо от сорта, като се прибера ше вида в Гуугъл-а.
- Добре, давай нататъка!
- Значи, в църквата едър негър е паднал на колене и папски кардинал го бие с разпятие.
- Малко садо-мазо, ама ме кефи. Плюс т'ва ако Църквата заклейми книгата ше вдигнеме продажбите с едно 15%, барем. Давай нататъка.
- После действието се прехвърля във Флорида, където млад професор по История открива нещо нередно в клипа на Лейди ГаГа "Алехандро". Танцьорите са подстригани точно както се подстригват членовете на някакъв религиозен орден в Мексико...
- Яко е дотука. Тийнейджърите ше го излапат веднага. Само кажи кой ше е тоя мексикански орден.
- Откъде да знам! Ше вида в Уикипедия. Шефче, аз съм писател, не съм специалист по религия...
- Да, бе, ок. Давай нататъка!
- Но има още нещо, което намира за странно в клипа. Когато измерва колко сантиметра над пъпа са се огащили танцьорите, открива, че са точно 10см, което съответсва на номера на буквата "J" в английската азбука. "J" за Jesus.
- Супер! Направо кърти! Бахти съспенса! Давай нататъка!
- След допълнително проучване, нашият човек разбира, че водачите на оня мексикански орден се казват отец Алехандро и отец Фернандо, а отец Роберто наскоро е загинал в странен инцидент. Съвпаденията с песента са твърде много. Преследван от съмнения професорът тръгва към Мексико, като по пътя забърсва местно латино пиче и е гонен по петите от оня негър от началото на книгата. Тоя локум го тегла някъде 200-300 страници...
- Екстра, батка. Казвай развръзката!
- Накрая, след големи перипетии и много екшън, пичът достига до ония мексикански отчета. Там му се разкрива тайната, която орденът пази от хилядолетия, а Църквата се опитва да унищожи. Оказва се, че Исус всъщност е бил сингър/сонграйтър, който е пропагандирал идеите си с тотални хитове, като "Pater noster", "In Nomine Patris Et Filii Spiritus Sancti" и много други. Освен това е водел доста разюздан нощен живот из баровете на Йерусалим и е имал извънбрачно дете. И тука вече идва кулминацията. Лейди ГаГа всъщност е пряк наследник по майчина линия на това извънбрачно дете, което я прави пълноправен водач на християнската Църква по света. Затова Папата се опитва да я убие и да запази тайната непокътната.
- Леле, направо надушвам кинтите!
- Самия край още не съм го доизмислил, ама ше е отворен, та да може да напиша поне 2-3 продължения. К'во ше кажеш, шефче?
- Страшен си, батка! Вземи тука един аванс $30 000 да се почерпиш с мацката довечера. Петък е все пак - ден на майстора!
- Голем си, шефче! Мерси!
- Аре бегай и до три месеца да имам готовата чернова на бюрото.

ТЕСТ: Пази ли ме родната полиция?

Във връзка с постоянно повишаващия се рейтинг на полицията и Цецко Цветанов ви предлагам един прост тест, с който можете да проверите доколко ви пази родната милиция и дали не сте долни родоотстъпници по душа.

1. Представете си хипотетична ситуация:
Намирате се в регионалния влак София-Лакатник. Тъй като е сутрин вагонът е сравнително празен с изключение на 4 купета. В първото седят 2-ма пияници, пуснали са си чалга на телефона и крещят как ще пребият жените си, като се приберат. Във второто купе има 5-ма "роми", които пушат, играят си със стар ръждясал нож и носят 3 сака с кабели и метал. В третото седят 4-ма души, които поразително приличат на Айман aл Зауахири, Осама бин Ладен, Махмуд Ахмадинеджад и възродилия се Аятолах Хомейни, и цъкат белот върху голяма чанта с надпис "НЕ РАЗКЛАЩАЙ!", която тиктака. А в последното, четвърто купе, седи млад, висок, слаб мъж с очила, който чете книга. Какво ще направят полицаите във влака:
а) Ще седнат да пият по едно с пияниците.
б) Ще се обадят на Бойко Борисов, за да даде начало на акция "Пътниците" и ще арестуват всички във вагона, защото всички са "Абсолютни престъпници!"
в) Ще арестуват всички в първите три купета, ще обезвредят бомбата и ще приемат благодарностите на мъжа от последното купе с репликата "Това ни е работата, гражданино."
г) Ще подминат първите три купета и ще проверят съмнителния млад мъж в последното.

2. Представете си хипотетична ситуация:
На кръстовището на Лъвов мост се случват следните три събития пред погледа на полицията. Група мургави джебчийки пребъркват чантата на пенсионерка. Бръснат младеж получава пликче с бял прах от друг бръснат младеж с качулка и двамата побягват в различни посоки. Кола профучава на червено и едва не блъска млад, висок, слаб мъж с очила, който пресича на зелено по пешеходна пътека. Какво правят полицаите:
а) Пият си ракията без да се трогнат.
б) Обаждат се на Бойко Борисов, да даде начало на акция "Лъвов мост", след което арестуват всички на кръстовището, потушавайки всяка съпротива с шутове в бъбреците.
в) Разделят се на няколко групи - първата арестува джебчийките, втората се впуска да преследва наркодилърите, третата тръгва с патрулката след колата минала на червено, а четвъртата отива да провери дали младият мъж е добре.
г) Игнорират всички останали събития и се насочват с бърза крачка към младия, очилат мъж. Накарват му се задето не внимава когато пресича, пребъркват го за оръжия и наркотици, и му правят полеви тест за алкохол в кръвта.

3. Налага ви се да се обадите в полицията. Какво бихте направили:
а) Пия две ракии и чакам ситуацията да се оправи от самосебе си.
б) Звъня на Бойко Борисов и го питам какво да правя.
в) Звъня в полицията, където приветлив глас ми казва да се успокоя и да му кажа къде се намирам, а след това ме уверява, че до 5 минути ще пристигне патрулка.
г) Звъня в полицията, където два пъти ме питат за какво се обаждам, три пъти ме карат да си повторя името, след което ми казват, че ако това обаждане е фалшиво ще има сериозни последствия. След 20 минути идва патрулка и от нея слиза 100-килограмов служител на реда, който ме гледа свъсено и ме пита "К'ъв е проблема?"

4. Отишли сте на футболен мач. Седите си мирно и тихо, когато група видимо пияни и/или надрусани индивиди се сбиват на няколко метра пред вас. Какво ще направи полицията:
а) К'во ми пука за полицията?! Допивам си бирата на екс, чупя бутилката в главата на най-близкия и се включвам в мелето!
б) Полицията ще се обади на Бойко Борисов, който ще даде начало на акция "Хулиганите". За няколко часа всички на стадиона ще са арестувани, барабар с футболистите, съдиите и треньорите.
в) Една част от полицията ще изведе мирните фенове извън зоната на опасност, а друга част ще обезвреди и арестува хулиганите.
г) Полицията ще нахлуе с щитове и палки, и с викове "Дръжте го оня кльощавия с очилата!"


РЕЗУЛТАТИ:
Ако преобладаващият ви отговор е а), то вие сте хроничен алкохолик. Честито! Няма по-подходяща страна в света, в която да живеете. Едва ли някога ще ви притеснява полицията.

Ако преобладаващият ви отговор е б), то вие най-вероятно се казвате Цветан Цветанов и не знам защо изобщо се намирате в този блог.

Ако преобладаващият ви отговор е в), то вие или не живеете в България от 30 години, или се казвате Веско Маринов. И в двата случая сте доста далече от реалността.

Ако преобладаващият ви отговор е г), то вие вероятно сте млад, висок, слаб мъж, носите очила и понякога четете. Това е много лошо. С подобен външен вид и провокативно поведение вие сте основен заподозрян за всяко престъпление извършено на територията на България. Най-добре се пропийте и позабравете как се чете - така животът ви ще стане много по-лесен.

Като не можеш да си купиш книга, ходи на море

В Европа ли живея или на о-в. Мавриций? За жалост нито в едното, нито в другото. Защо пък о-в Мавриций ще запита някой. Ами, защото това е първото нещо, което ми изскача в ума, когато чуя за успешно развит туризъм - повече от 10% от БВП на страната идва от туризма.
Какво общо има това с България ли? Нищо, освен че от няколко години насам слушам безкрайни дитирамби за това колко прекрасно е да се развива туризма. Десетки хотели изникнаха от нищото и сульо и пульо стана хотелиер. Построиха се казина и бардаци по села и паланки и се изпраха много пари. Дотук добре - все ми тая, макар че търпимостта на малката ни нация към цялата тази гавра граничи с глупостта. Ала днес вече изскочи поредната информация, която направо ме надигна - предлагали 9% ДДС върху туризма, което пък на всичкото отгоре се оказа и повишение на досегашната ставка за груповите пътувания - 7%, но и драснично намаление на тази за индивудалните - досега 20%. Ама защо искате цели 9%, бе?! Направо да стане 2%, к'во си играете?! В същото време сложете 35% върху книгите, че българинът ще вземе да си купи някоя книга, пък и да я прочете, недай си боже!
След като си запазите данъците на хотелите безумно ниски, вземете да освободите и хазарта от данък - той и без т'ва сега е нищожен. Така България ще може да се превърне в един голям Лас Вегас (само дето в една негова постапокалиптична версия) и отрепките от цял свят ще се събират в приветливата ни родина, за да оставят парите си, ама в джобовете на едни определени хора. Всъщност, те вече от няколко години правят именно това.
Междувременно ние ще се радваме на сезонната заетост и 600 лева заплата.
Нека заедно направим поредна крачка към националния идеал - африканска бананова република!

Записки от скука, ама не от Йошида Кенко

Социалната изолация ме прави щастлив и ми дава надежди, които впоследствие социалната интеграция ми отнема. Ех, колко тежка е съдбата на филантропа затворен в мизантропска черупка! Като рак отшелник, който се чувства неловко в чуждата, тясна раковина, която грижливо е търсил с дни. Но какво друго му остава освен да се примири с варовиковия си затвор? Без него той ще бъде смазан, изяден, сдъвкан и изплют. Как да жадува свобода тогава? Как да обича света?
В желязната логика на еволюцията чувствата нямат място - оцеляването е над всичко...

Мислите ми прелитат твърде бързо, за да ги улавям с клавиатурата.

Всичко, което може да се каже за съвремието ни в 3 минути

Съжалявам, че е на английски, ама то нали всички си го знаят, така че няма да е проблем. Или шотландския акцент не го преподават в местната школа? Too bad...

Японистични словоблудства

Сънувах Го. Решаваше се съдбата на света, като на игра. Черни и бели сили се бореха за надмощие върху безкрайната дъска. Пуловете се местеха - едни обграждаха и изяждаха други, ала никой не надделяваше, сякаш този двубой е обречен да продължи във вечността.
Видях Го. Той ли местеше белите или играеше с черните? А може би и двете? Да Му вярвам ли? Да вярвам Му?! Та Му е Нищо! Не бих могъл да вярвам в Нищо-то!
Тогава ще повярвам Нему! Не-Му мога да повярвам, защото То(й) е Нещо. А може би по-правилно е Не-Нищо?
Сатори ли получих или имам газове?

С този текст се надявам да намеря още много нови читатели и фенове, които да ме добавят във Фейсбук и да следят моя Туитър.

Изолация

Изолацията - мечта за всяко средностатистическо българско семейство. Стиропор отвън, гипскартон отвътре и една новичка ПВЦ дограма и зимата е песен. Изолираме се от всичко - от студа, от смрадта, от боклуците, от мрака, от среднощните подвиквания на пияници, от воя на бездомните псета и разгоненото съскане на котките, от пушека на въглищата, от автомобилните газове - втора ръка внос от ЕС, от неизвестното, от света. Все пак да живееш в собствен сос си е благинка. Е, има ги онези мигове на дискомфорт, когато се налага да напуснеш уюта на дома и да тръгнеш по сивите улици отвън. Ала и това не е проблем - едно бързо саниране на душата решава всичко. Огнеупорна каменна вата около сърцето, климатик на главата, грунд и замазка на кожата и плътни щори на очите. И вече си готов да тръгнеш сред чуждото пространство, което се води твой квартал, град и родина. За тоя ремонт дори не ти трябва кредит.

Образование по древноегипетски

Епохално откритие бе направено от Асоциацията на българските египтолози към Нов български университет. В гробница край Гиза, известна като „Гробница на египетското образование и наука”, бе открит дневникът на тогавашния министър на образованието и науката на Египет. Ето отбрани фрагменти от текста:

„Днеска Рамзес II ми прати съобщение по пергамент, че ме кани да стана министър на образованието. Досегашната министърка била станала кмет на Гиза. Чудя се дали да приема. Мен си ми е добре като ректор на Нов египетски университет. Вярно, че студентите са тъпички... Оня ден викам на Нефертити да ми донесе реферат за Амон-Ра – поне 7 глинени плочки, а тя на другия ден ми мъкне некъв копи-пейст от храма в Карнак и си мисли, че не съм го виждал, щото не ходя по модерните места... Ама, нали си плащат, кво да ги правиш?”

„Вече съм министър на образованието. Човек не може да откаже на Рамзес. Способен е да ти извади мозъка през носа... буквално. Все пак не е чак толкова зле да съм министър – ще прокарам няколко лобистки промени в закона, ще изкарам някоя друга каруца жито отгоре. Какво пък?”

„Първо ще се заема да оправя висшето образование. От днеска орязваме парите на държавните ВУЗ-ове. И без тва министъра на финансите ми мрънка постоянно, че било криза и не й се виждал краят, макар че във вестниците дърдори друго. Криза, криза... Колко още па да продължи тая криза?”

„Реших да премахна ВАК, понеже в Нов египетски ни трябват професори, а тия гадове само ни прецакват. Колко много млади и перспективни наши студенти се отказаха да преследват кариера в науката и се пренасочиха към чалготеките и семейния бизнес само заради тия и техните изисквания! За да си професор трябвало да пишеш научни трудове, дрън-дрън... Сега ще видиме дали трябва!
Смятам и Египетската академия на науките да закрия. Писна ми вече от разни палеолитни старчета. Ало, вече сме в робовладелския строй! Стига с тия остарели методи! От сега нататък само в Нов египетски университет ще се развива наука!”

„Уф, голям скандал стана с матурите. Аз много-много не се интересувам от средното образование, но вътрешният министър взе, че реши да си прави ПиАр на мой гръб. Били изтекли темите за матурата по египетски език. Ми то ако не излезне предварително информацията 50% от зрелостниците няма да могат да завършат, бе! После няма и студенти да има. Ама иди му обяснявай! Нищо, аз ще обвиня балъците, дето работят в правенето на глинени плочки за слепи. От догодина слепите няма да завършват. И без тва не идват да учат в Нов египетски.”

Текстът продължава, като подробно проследява годините, през които този неназован схолар е бил министър на образованието и науката, и завършва със следните думи:

„Най-сетне египетското образование умря. И тъй като вече не остана и един грамотен египтянин, който да знае как да построи пирамида, а евреите си тръгнаха, ще положим изсъхналата мумия в същата гробница, в която преди няколко години погребахме египетската наука.
Сега най-накрая настъпи нашето време. Неук народ и дипломи за продан. Какво повече можем да искаме?”

Лятно

Лятната жега се процежда през панелените стени на апартамента, а аз проклинам тая наша орисия, че нема пари за климатик. От отворения прозорец влиза освежаващата миризма на мърша. Колко подходящо! Разлагащият се труп на майката родина напомня за себе си след дългия зимен сън.
И жалките малки червйчета са се раздвижили и са започнали да се хранят с окапалата плът. Хам-хум, прилапват тлъстите ларви, а след себе си оставят само фекалии, за да има какво да ядат техните по-малки събратя.
Зимата бе тежка - криза имало, казват. Е, дебелите червеи се бяха нахранили добре и не я усетиха. А вече е лято - важна работа има за вършене. Проекти трябва да се пишат, нефункциониращи ВЕЦ-ове да се строят, далаверки да се въртят.
Хам-хум, хрус-хрус, продължават да лапат ларвите без да виждат, че скоро гниещото месо ще свърши и няма да имат друг избор освен да се самоизядат. Такава е съдбата на горките слепи твари.
Ставам да затворя прозореца. Мразя лятото и безбройните му зловония на пот, урина и мърша.

Всички прилики с действителни червеи и събития са напълно нарочни.

Международното положение

България влезе във Фейсбук.
България стана член на групата "Не на Турция в ЕС"
Турция премахна България от Приятели.
САЩ изпрати на България видео "R Kelly feat. Sparkle - Be Careful"
България качи на стената си видео "Britney Spears - Oops I did It Again"
Бойко Борисов: Волен пак се е напил и е седнал на компа. Сорка.
България напусна групата "Не на Турция в ЕС".
Гърция си изтегли късметче: "Днес ще имате финансови затруднения"
Германия изпрати "100 милиарда евро" на Гърция.
Великобритания стана член на групата "Ще вкараме еврото ама на Кукуво лято!"
Никола Саркози си изтегли "Парижко късметче": "Тая нощ може да ти излезне късмета с Карла Бруни. :)"
Никола Саркози: Ебати тъпото...
Турция добави България към Приятели.
България качи албум "Бойко Борисов на плажа".
Ангела Меркел стана почитателка на Бойко Борисов.
САЩ премахна Иран от Приятели.
Русия качи албум "Путин язди гол до кръста"
Георги Първанов: Ебаси бицепса имаш, честно!
Георги Първанов стана почитател на Владимир Путин.
Русия изпрати "Сърце" на Георги Първанов.
Георги Първанов прие "Сърце" от Русия.
Георги Първанов изпрати "Целувки" на Русия.
Бойко Борисов: Голема любов се вихри тука!
Силвио Берлускони: ROFL
Русия спря да изпраща "Природен газ" на България.
Владимир Путин: Сега смешно ли ви е, а?
Бойко Борисов: Батка, само се бъзиках.
Русия изпрати "Природен газ" на България.
Северна Корея добави Иран към Приятели.
Ким Чен Ир си изтегли Дзен съвет: "Буда е спечено кучешко лайно"
Барак Обама: Земиии XDXD
Северна Корея изпрати "Ракета" на Япония.
Барак Обама: Глей го па тоя как се пали.
ООН изпрати "Помощи" на Северна Корея.
Япония не прие "Ракета" от Северна Корея.
Георги Първанов си изтегли "Пернишко късметче": "Цел ден че слушаш радио "Ултра Перник".
Георги Първанов: Верно си е.
Китай изпрати 10 милиона "Китайци" на всички в Приятели.
САЩ: Е-е! Вие па немате никакви граници!
Австралия: Ни хао!
Франция: Тия там вече всички са жълтури :)
Барак Обама стана почитател на Опра Уинфри.
Владимир Путин: Мани я тая дебела пача, ве!
Георги Първанов: Хахаха, цепиш мрака, бате!
САЩ изпрати "Ядрена ракета" на Русия.
Русия изпрати "Ядрена ракета" на САЩ.
Всички излязоха от Фейсбук.

Някой да ми завърши мизерията

Току-що по телевизията чух спортен журналист да казва изречението "Но мизерията на отбора беше завършена в 70-ата минута." За момент си помислих, че сигналът се е преплел и новините на ВВС се излъчват в България с някаква експериментална версия на Гугъл преводач с гласов интерфейс. Уви, това бе просто поредния БеГе-журналист, който живее на гърба на западните си колеги.
И като един истински последовател на феномена Кашпировски, аз получих видение за бъдещето. Последният човек, който твърди за себе си, че е българин, вероятно ще загине след около 50 години в механа "Див Петел" в Лондон (по това време тя ще се казва просто "WildЪ Cock"), където Милко Калайджиев (вече с катарско гражданство и артистичен псевдоним Милко ибн-Калайджи) ще празнува своя 100-годишен юбилей с вечния си хит "Кам хиър пиленца при Биг Брадър". На въпросното парти, злочестият автомонтьор Освалдо Алтънбашев, ще се напие с водка и ще крещи "Македония е българска!" пред недоумяващите погледи на китайско-пакистано-индийското мнозинство от клиенти, ще падне върху предвидливо разстлания вестник "Alarm ClockЪ" и в пристъп на гърчове ще се удави в собственото си повръщано. Векове по-късно пра-пра-пра-пра-пра-внукът на Божидар Димитров (без да подозира истината за потеклото си) ще напише: "Дори последният българин загина в името на националния идеал - обединение на българските територии."

Чувствам се като лабораторна мишка в лабиринт, чиито единствен изход е граничен пункт.

Малките неща

Вчера се почувствах добре от това, че срещнах нормален човек. Човек, който е уравновесен, говори на непознатите на "вие" и използва активно повече от 100 думи. Почувствах се щастлив, въпреки морето от изроди около мен. За първи път не бях изнервен, че нямам мп3-ка в ушите и книга пред погледа си. Нормален човек сред ненормалници? По-скоро ненормален човек сред нормалници.
Някои хора казват, че щастието било в малките неща. А когато тези "малки неща" станат орекалено малки? Когато нормата е толкова занижена, че да се чувстваш щастлив, когато автобусът ти идва навреме или пък някой ти се извинява, не с половин уста или "опа", че те е настъпил, тогава радостта ти има ли смисъл?
Всичко зависи от перспективата ще каже някой мъдрец, ще седне на върха на 20-метровата Sofia Tower в 3-етажния Mall-а в Sofija и ще разпери поглед над 2-милионния балкански мегаполис.
Да, ще се съглася аз, сигурно всеки си има своите достатъчно големи "малки неща", с които да е щастлив. Явно аз съм сбъркан, че да се чувствам добре само в изолирана среда с едва няколко човека.

Магически реализъм BG

Под бледата синкава светлина на неоновите лампи на гарата, заобиколен от хората, от които цял живот се опитваше да избяга, високият слаб младеж чакаше пристигането на влака с безизразно лице. В мразовитото зимно утро тълпите от пътници бяха настръхнали в набъбналите си шуби и докато ги гледаше, изгърбени над цигарите в устите им, как жадно поглъщат гъстия дим, той си мислеше за Квазимодо, Ам-Гъл и Жан-Батист Грьонуй. Наглата усмивка, която изскочи на лицето му при мисълта за тази необикновена компания от персонажи, бързо привлече погледите на няколко безформени сиви буци, които го огледаха от глава до пети и леко възмутени от наглостта му да е облечен в палто вместо шуба и да носи кафява чанта през рамо наместо сакче "Jolo", се насочиха към перона на 2-и коловоз.
Влакът пристигна с характерното си оглушително скърцане и отворените врати погълнаха тълпите, засмукани като кални улични води в отвора на шахта. Младежът, подобно на окапало есенно листо понесено от течението, също премина през вратите и се насочи към първото опразнено място. Погледна пътника, който седеше до празната седалка и измънка нещо като "Св'бо'но ли е?", а човекът отсреща само мълчаливо погледна встрани, което в културните реалии на пътническите влакове на БДЖ беше еквивалентът на "да".
Влакът потегли напред, а времето спря да се движи. Младежът побърза да се откъсне от нечленоразделните звуци наоколо, в които се долавяха подобия на думи, като "фейсбук", "Перла", "чужбина", "пиене" и "ДжиЕсЕм", и запуши уши със слушалките на плейъра си. Погледна часовника на дисплея. В нормалния свят бяха изминали 15 минути, в БДЖ - 30 секунди.
Пред погледа му започнаха да преминават пътници. Слизаха и се качваха по гарите, ходеха до тоалетната, където да погълтат още малко дим, за да успокоят отвикналите си от кислород дробове, крещяха, смееха се, оплакваха се, говореха по телефона и вършеха всичко онова, което ги караше да се чувстват пълноценни хора. Той от своя страна не беше пълноценен човек. Винаги беше асоциален, аморален, ачовек. Дехуманизиран дотолкова, че да му се повдига от допира, миризмата, звуците на тълпите човеци около него.
„Защо сме спрели? Кога ще стигнем?” – някой крещеше към кондуктора толкова силно, че проби тънката защитна стена на музиката в ушите му. „Един Господ знае.” е лаконичният отговор.
Кой ли бе този Господ така жаден за жертвоприношения и човешки души? Може би някой чуждоземен Бог, отдавна изтрит от съзнанието на поклонниците си от насилствено наложени кръстове и полумесеци, бе намерил своето ново светилище сред ръждясалите вагони.
Миришеше на нещо. Не, не беше познатата миризма на алкохол, цигари и пот. Беше нещо много по-отвратително. Миришеше на месо. На безброй жертвени агнета, заклани, одрани и окачени на куки. В името на какво бяха пожертвани те? Спасили ли бяха някой Ишмаил/Исмаил от безсмислена смърт? Дали ли бяха нова надежда на някой Авраам/Ибрахим в неговия Бог?
„Чакаме да ни гази „Белия кон” провикна се кондукторът.
„Мамка му, не си в роман на Салман Рушди!” помисли си младежът и се загледа през прозореца без да вижда повече света около себе си.

I'm putting an english title cause it makes me cooler and possibly enlarges my penis

Току-що открих, че имам сериозен пропуск в БЛОГА си. Блога ми, как съм могъл да го допусна?! Да имаш блог и да нямаш публикация, озаглавена на бгенглиш е като да имаш фейсбук и да си нямаш добитък в петсъсайъти (простете просташките ми транскрипции, проява на безвкусица и неуважение към римското писмо). Затова с този пост искам опрощение от блогърската общност. Тържествено обещавам, че оттук нататък една на всеки пет публикации ще има заглавие на английски, японски, немски или суахили (ако гуугъл е благосклонен).
Освен това ще слагам цитати от песни, които не съм много сигурен че разбирам, но пък ми звучат яко или в най-лошия случай - от книгите на Тери Пратчет, да се свети името му.

Напред към Нищото

Наскоро станах на 21. Целият ми съзнателен живот, а и по-голямата част от несъзнателния, са преминали в "Преход". От къде и за къде? Мамка му, така и не разбрах. Да, да, знам. От социализъм към капитализъм, от Изток към Запад, от тоталитаризъм към демокрация. Но в крайна сметка единствените преходи, на които станах свидетел, бяха преходите на стотиците хиляди гастарбайтери към близки и далечни приказни страни. Това ли е единственият начин да завършим Прехода? Като го извършим буквално - географски? Европейци сме само извън границите на собствената си родина...
Какво, по дяволите, трябва да значи "европеец"? Аз не искам да съм европеец. Искам да бъда себе си, да мечтая за бъдещето си. Кога ли за последно чух някой да говори за бъдещето в тая държава? Не за някакво далечно бъдеще, а за 5-10 години напред. Онова обозримо бъдеще, за което всеки тук го е страх да мисли.
Всички кретаме в настоящето и сме се взрели в миналото. Взираме се в обвиняемите за сегашното си окаяно положение - турци, фашисти, комунисти, БеСеПари, СеДеСари, царисти... В главите ни се върти безкраен порочен кръг от "ами-ако"-та и "ако-не-бяха-те"-та. Нищо чудно, че ясновидките и гледачките процъфтяват тук, където никой не се интересува от бъдещето, но всеки мечтае за празни обещания.
Всеки ден от екрана разни псевдоинтелектуалци ни обясняват колко сме комплексирани заради този или онзи исторически период. С пяна на уста отричат сегашното, оплюват миналото и мълчат за бъдещето. То е тема-табу, защото ако тук имаше бъдеще те щяха да са просто бръщолевещи старци - не физически, а душевно.


- Сега сме в Преход.
- За къде?
- Не е важно! Смисълът е в движението.
- А ние движим ли се?
- Разбира се! Погледни назад и ще видиш какъв път сме изминали.
- А какво има отпред?
- Кой го е грижа...