петък, 27 август 2010 г.

Записки от скука, ама не от Йошида Кенко

Социалната изолация ме прави щастлив и ми дава надежди, които впоследствие социалната интеграция ми отнема. Ех, колко тежка е съдбата на филантропа затворен в мизантропска черупка! Като рак отшелник, който се чувства неловко в чуждата, тясна раковина, която грижливо е търсил с дни. Но какво друго му остава освен да се примири с варовиковия си затвор? Без него той ще бъде смазан, изяден, сдъвкан и изплют. Как да жадува свобода тогава? Как да обича света?
В желязната логика на еволюцията чувствата нямат място - оцеляването е над всичко...

Мислите ми прелитат твърде бързо, за да ги улавям с клавиатурата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар