Новините

- Уважаеми зрители, на живо по CNN, вие гледате началото на най-новото риалити шоу, с подкрепата на правителството на САЩ, НАТО и ООН - "Африкански революции"! Включваме се от нисколетящият самолет на ЦРУ, на борда на който, в очакване да бъдат спуснати, се намират тримата участници. Имената им не са от значение - важното е че са доказани психопати. Ще използвам този момент, за да ви обясня регламента на състезанието. Състезателите ще бъдат спуснати в джунглите на неназована африканска държава. И тримата разполагат с бюджет от $200 000 и 400 автомата АК 47, за да извършат революция. Който се справи първи ще бъде и победител в състезанието. Той ще получи 2-годишен срок на безнаказани метежи из страната, както и финансиране от американското правителство. Като бонус ще може да рзстреля своите конкуренти, както и всеки неамерикански гражданин на територията на страната. Всичко това ще може да следите чрез преките включвания на CNN, BBC и други големи новинарски канали. Вълнуващо нали? Не пропускайте и специалните коментарни студия, където водещи световни анализатори и политици ще коментират ситуацията и ще подкрепят своите фаворити.
- А, ето че участниците вече са спуснати в джунглата. Да им пожелаем успех! Те обаче не знаят, че организаторите са им подготвили много изненади, които ще направят шоуто изключително интересно. Само година и половина след успешната революция ще се състои най-голямото събитие в риалити телевизията - "Войски на ООН и НАТО развалят купона". Не пропускайте да го гледате на живо! Pay Per View събитието на дестилетието само за $299...

- Прекъсваме това излъчване за извънредна новинарска емисия. Аз съм Ralitsa Vassileva. Вулкан изригна в Индонезия и уби 10 000. Кола-бомба избухна на пазар в Багдад. Война между Пакистан и Индия. Северна Корея обяви, че разполага с 200 ядрени бойни глави...
Но преди това, по-важните новини от деня. Подложила ли се е Лейди ГаГа на оперативно избелване на ануса? Вижте следващия подробен репортаж...

Ура за студентските празници! Долу студентските делници!

Ето, че наближава и най-чаканият ден от академичния календар - митичният 8-и декември. Денят, в който изведнъж безбройните бъдещи бакалаври и магистри се сещат, че всъщност са студенти. О, каква всенародна радост! Ресторанти, хотели и вилички от Банско чак до Черноморието се пръскат по шевовете. Невиждан кворум! Хора, които не могат да бъдат видени дори и на изпитните сесии, сега активно участват в подготовката за този най-важен ден от студентската година. "Тая година 8-и е вторник, затова да идем в петък и да се върнем към четвъртък" предлага ентусиазиран младеж с фланелка на Iron Maiden. "Да!" вика възторжено тълпата и тръгва въоражена с торби към най-близкото Fantastico. "Веднъж са млади" прошепва просълзен професор и зачерква цялата седмица от академичния календар. На кого му трябват лекции? И без това идват 10-на балами, които си мислят, че във висшето образование е необходимо някой да те наставлява. Ах, какво невежество! Та нали всичко си го пише в книгите! Ето, че скоро и този семестър ще се изниже. Идва Коледната ваканция, а след това сесията чука на вратата. "Ама ние имахме 5 занятия от 15" ще каже някой нахалник. Напълно достатъчно! Ако сте чели ще си вземете изпита! В крайна сметка важното е да си вземете изпита. Пък и да не го вземете ще измислим нещо... криза е, а министерството плаща на глава. Хайде, де, заминавайте да празнувате! Празници, празници, по дяволите делниците...
И помнете, че ако учите две висши едновременно трябва да празнувате като за двама.

Последните ще станат първи!

Студената логика на тези думи се вкопчва в ума подобно вериги в плътта. Неизбежно е - последните ще бъдат първи! Дали човекът, който ги е написал за първи път, несъмнено като средство за насърчаване на ценното свойство на онеправданите да търпят безропотно онова, което обичат да наричат своя съдба, някога си е давал сметка за пророческия им характер? Може би ако си беше давал сметка никога нямаше да ги напише. Но така или иначе това вече е факт - последните са първи. Те са навсякъде. Всички ние, гъмжилото от потребители, което има една едничка мисия в живота - да задоволи всяка своя прищявка. Или казано другояче - да консумираме. Грубите, железни правила на пазара са свели целия смисъл на съществуването до три простички процеса - производство, предлагане, консумация. Независимо дали става дума за изкуство, образование, чорапи или домати - всичко е оеднаквено и има баркод. Но не ме разбирайте погрешно. Аз изобщо не съдя нашето време. Дори напротив - смятам, че живеем в най-прекрасната ера за човека и в частност индивида. Днес, когато повече хора от всякога, могат да четат, пишат, общуват помежду си и изобщо да мислят, човекът-индивид процъфтява. Въпросът, който виси във въздуха, обаче е във времето когато всеки индивид може да изпрати послание до всеки друг индивид на планетата, имаме ли всъщност нещо съществено да кажем или просто крещим в пространството с надеждата да получим своите 5 минути слава? И ако някой има нещо за казване ще го чуем ли в потока от милионите крещящи? Може ли индивидът да плува в морето от информация или по-скоро се дави, понесен заедно с милионите други подобни нему, по теченията на масовостта?
Какво исках да кажа? Забравих. Едва ли има значение. Поначало никога не е имало значение. Последните ще станат първи!

Мистиката на Изтока

- Уважаеми зрители, понеже всяко ток шоу, трябва в един или друг момент да се занимава с Изтока, чаЕната церемония, бойните изкуства, кимоната, Хайкуто и китайските мъдрсоти и ние ще го направим в днешния ни брой. Първо ще започнем с една чаЕна церемония, която е есенцията на японската култура, светоусещане и смисълът на живота на средностатистическата японска девойка. На гости ни е Криси Прашинкова, която е експерт в областта. Тя е довела и една... японка, това е невероятно, в студиото има една японка, уважаеми зрители! Казва се мис Помото.
- Томоко.
- Да, мис Тануки, моля направете ни зелен чай с четката за бръснене, към която изпитваме голямо уважение, но намираме за леко смешна. А ние ще си поговорим с г-жа Прашинкова. Вие преподавате чаЕна церемония?
- Да, но искам първо да покажа колко голям експерт съм, като ви направя забележка, че е правилно да се казва Чадо, или пътят на чая.
- Ауу, това е толкова дълбоко и философско, прекланяме се пред Изтока и неговата мъдрост. Нали така, мис Татами? Толкова е красива в своето кимоно, аууу! Ще я помоля да стане. Miss Taketori, can you stay, please?
- *WTF?!*
Няколко секунди ръкомахане и японката най-накрая става.
- Каква красота е кимоното. Толкова изящно, нежно и все пак лъха на източна мъдрост! Има и везано коланче!
- Това е "оби" и е дълго 4,5 м.
- Страхотно, невероятно, умопомрачително! Но как японците запазват своите дълбоки традиции, като са толкова технологично развити и напреднали? Тези две неща са несъвместими и е невъзможно да имаш плазма и да си запознат с традициите на народа си!
- Ами, те са уникални и неповторими! Например, не ходят на психотерапевти, защото си имат чаЕна церемония, което е вид групова медитация. По тази причина са запазили и старата традиция да се самоубиват при по-сериозни проблеми.
- Охх, тази мистика на далечния изток! А сега едно българско Хайку от хайку поетесата Краткостишка Въздишкова.

Дълбока мисъл
порази ме вчера
ям люти чушки

- Страхотно! В тези три редчета се съдържа есенцията на битието, дълбоко философска по своята същност, но и материална в своите проявления. Благодаря ви!
- Е, времето ни свърши. Ние отиваме да пием въз горчивичък зелен чай, като се правим, че ни харесва много, а вие помнете - вселената е чудесна!

Цици, Златка и ракия, батка!

Кога ли беше последният път, когато пуснах телевизора и там нямаше някоя дългокрака млада дама, обикновено студентка или вишистка, която да се мандахерца на екрана? Ефирът е наводнен от адреналинки, блондинки, танцуващи плеймейтки, нетанцуващи плейметки, плеймейтки по гащи, плеймейтки без гащи, миски, моделки и певици. Пътят към славата е постлан с 200-300 кубика силикон, прашки, фриволно поведение в ефир и няколко херпеса - все пак изкуството иска жертви! Ще кажете, че това го има навсякъде. Ами, да, има го. Простотията не е присъща само за нашата родина. И все пак на мен не ми пука как е в Америка или Германия. Аз искам да гледам телевизия в 7 ч. следобед без на всеки 15 минути да се показват цици или някой гъз с прашки. Нямам нищо против съответните артикули, просто не го намирам за естетически издържано, най-малкото посред ден. Не ме интересуват моралните ценности. Просто смятам, че е крайно време да се досетим, че промискуитетът е признак на безхарактерност и следване на елементарни животински инстинкти. Всъщност, който желае да го практикува - нека да заповяда, но защо това трябва да се проповядва от медиите? Не мога да възприема, че родители се радват, когато невръстната им дъщеря танцува кючеци и иска да стане като Гергана. А после на 16 е минала половината квартал. Осъзнайте се, бе! Не беше ли именно контролът на разума над инстинктите основната разлика между човека и животното? Чувствам се заобиколен от животни. Една безкрайна маса от същества, които ядат, пият, серат и се ебат. Като няма кой да ни оправи, дайте да се оправяме взаимно... на безразборен принцип!

Нямам време

Събуждам се в 6:00, по навик. Точно 5 минути преди да ми звънне алармата. Вторник е. Седя 5 минути с вперен поглед в тавана, по навик, докато алармата звънне и не се присегна да я изключа. Ставам и отивам да се облека и измия. Усещам, че нямам време. Хапвам нещо набързо и се отправям навън. Забързвам ход, защото влакът вече е обявен. Нямам време. Отново пътувам в компанията на поредния познат в дребни приказки за дребни неща. Влакът пристига с 8 минути закъснение, но това сякаш прави впечатление единствено на ятото гълъби, които се разлитат подплашени от скърцането на спирачките. Нямам време. Лекцията ми започва след 20 минути. Забързвам ход и се отправям към спирката на автобус 74. Там вече са се наредили сиви прегърбени силуети, а в сутрешния сумрак ясно личат единствено пламъчетата на запалените им цигари. Никой не знае кога ще пристигне автобус 74. Дори кучето, което лиже някакъв мазен найлон близо до кошчето за смет, изглежда нервно. Нямам време. Чувствам се като онзи заек от началото на "Алиса в страната на чудесата". Автобусът пристига и масата застинали тела около спирката се раздвижва безмълвно. Стигам за лекцията с 20 минути закъснение, но това няма никакво значение, защото преподавателят пристига с 40 минути закъснение. След няколко часа всичко е свършило и аз отново усещам, че нямам време. Трябва да си хвана влака за обратно.
Къде ми е времето? Изтича някъде по релсите на БДЖ? Прегазено е от гумите на градския транспорт? Похабено е от несериозно отношение? Къде, мамка му, ми е времето?
Пускам телевизора, а оттам се чува ужасният архаичен глас на човечето от "Минута е много" - "Няма време!" Не издържам. И тая вечер ще прибегна до алкохол.

Негативни мисли за позитивното мислене

Мина доста време от последната ми публикация, но това едва ли е развълнувало някой друг, освен четиримата ми читатели, които познавам лично. Но, за тяхно, а и мое щастие, не съм седнал да пиша за това - просто ми трябваше встъпително изречение.
Наскоро направих грешката да гледам телевизия сутрин вместо да си разцъквам SW KotOR и да изтрепвам виртуални гадове с Force Choke - действие, което помеждудругото, прави ежедневието ми по-смислено от това на 54% от популацията на страната. Та пускам си аз телевизора на БиТиВи-то и за моя изненада не попадам на поредния турски сериал, а на предаване, чието име пропагандираше нещо за това колко е прекрасен животът, но не мога да го цитирам дословно. Преглъщам криворазбрания, насилствен позитивизъм, който струи от водещите, като пот от мишците на ватман през август, и се заглеждам по-задълбочено. "...ние с нашия екип стигнахме до извода, че всеки ден е уникален и трябва да сме позитивни, защото той никога няма да се върне..." - излиза от колоните на телевизора, а на мен ми причернява пред погледа и губя съзнание за няколко минути. Сънувам странен сън, в който всички хора на средна възраст, които достигат до очевидни заключения и се чувстват горди от това, биват разстрелвани публично, а Бойко Борисов танцува в новооткрития Спартакус по дантелени прашки. Когато се събуждам разбирам, че в студиото е дошла гостенка, която, както се оказва в последствие, е счетоводител, майка на 3 деца, йога-инструктор на свободна практика и "позитивно-мислещ човек". До нея пък удобно се е настанил психолог. Забелязвате ли, че в България психолозите съществуват само в телевизионния ефир, лудниците и по военни комисии? Явно има нещо много общо между трите. Но както и да е, отново отварям уши за разговора. "Откакто мисля позитивно животът ми се преобърна. С позитивните си мисли аз влияя на хората около мен и всичко е прекрасно." Е, явно ефектът намалява с телевизионната трансмисия, защото ако зависеше от мен, щяха да ти чегъртат мозъка от стената, заедно с този на двете водещи. Какво, по дяволите, трябва да значи "влияя на хората с мислите си"? Това, че всеки човек, който вижда добро и позитивно отношение срещу себе си, отговаря със същото, не значи, че сте се превърнали в Джедай, който изменя света около себе си със Силата на позитивното мислене. Защо трябва да се придава почти свръхествствена аура на елементарни характеристики у човека, като добро възпитание, целеустременост, самочувствие, съобразителност и способност да преценяваш собствените си възможности? Не, тези неща нямат нищо общо! Всичко се таи в мистичните, неизследвани влияния на позитивното мислене и подсъзнателното предаване на съобщения чрез безшумно оригане. Особено добра идея ще е, ако си повтаряте 5000 пъти на ден "Светът е прекрасен. Животът е чудесен." - тогава може би няма да видите връхлитащия по улицата камион и ще ни отървете от присъствието си.
Решавам, че не си заслужава, вземам дистанционното и натискам червеното копче. Сядам пред компютъра и натискам два пъти иконката SW KotOR. Само след 1-2 часа ще изляза с жената, която обичам. Ето, че животът можел да бъде хубав и без мантрично повтаряне на очевидното.
И нека Позитивното мислене бъде с вас!

Аз не парадирам, аз парафирам

Поздравявам всички минали, настоящи и бъдещи жертви на прехода с тази творба от късния български Ренесанс дело на Илиян Михов - Баровеца:

Браво, шефе

Шефа:
Аз съм се родил, когато Господ бил на кеф
и определил в живота да работя шеф.
Важни заповеди знаят всички подчинени,
мойте секретарки млади пеят ги на смени.

Секретарки:
Шефът ни е много готин, голям симпатяга.
Той не спи, а си почива, когато си ляга.
Не яде, шефът се храни, нека ни е жив и здрав.
Не забравяйте, че шефът винаги е прав.

В десет сте на кафе с ваш приятел,
два пъти ви търси някаква млада дама.
В дванайсет сте на тържествен обяд,
не забравяйте да купите цветя за вашата съпруга.

Търси ви тъщата, вечерта сте на прием:
Вземете и нас!

Шефа:
Всеки ден съм аз претрупан със ангажименти,
вечер не остава време за сладки моменти.
На коктейли и вечери, приеми и срещи,
вечно някой ме ухажва, някой иска нещо.

Секретарки:
Шефът никога не пие, само дегустира,
виц когато той разказва, от смях си умирам.
Всички казваме тогава: "Браво, шефе, браво"!
Много важно е, помнете - шефът има право.

Шефа
Шеф да е във днешно време всеки си мечтае.
Някои стават с връзки, даже, а при мен съдба е.
Ех, езици аз не зная, но пък плащам в марки,
винаги са ми на помощ мойте секретарки.

Секретарки:
Персоналът не закача, той ни обучава,
и след работно време често с нас остава.
Шефът вестник не чете, той се информира,
но добрият шеф, се знае - трудно се намира.

Няма, маме, ти ше си учиш в чужбина

След края на поредната кандидат-студентска кампания чувствате ли се недооценени? Даже и във Велико Търново и Благоевград не ви приеха мечтаното Право, а само Философия или някаква поредна главоблъсканица на тема педагогика. Гадните подкупни копелета в СУ дори не искаха и да ви кажат на кой трябва да платите, а в УНСС и на 18 класиране не се получи, макар че дадохте едни 1000лв. Вие обаче сте сигурни във възможностите си и знаете, че системата, направена да угажда на връзкарите, ви е прецакала или поне така разправят мама и тате. И тогава идва лъчът светлина в тунела от неволи, който ще ви спести десетината години работа като продавач-консултант на банички или пък в MAXMARA, ако сте русоляво, едрогърдо девойче. Става въпрос за учението в чужбина. Може и да не сте изкарали изпита по английски в СУ, но това изобщо не ви пречи да влезете в реномиран английски колеж, където единственият англичанин е рижавия чистач, който псува новопристигналите на кокни, вместо поздрав. А, вие не знаете какво е кокни? Какво пък, нали ще учите в Англия... Дори може да изкарате късмет и колежът ви да е някъде в района на Оксфорд, например, за да може после спокойно да твърдите пред всички, че учите в Оксфорд или още по-добре - Йейл! То и без това никой не знае къде се намира.
Но не трябва да се ограничавате само с Острова, възможностите са на практика неизброими - Дания, Австрия, Холандия, Германия! Не само, че се доближавате до така мечтаната емиграция и дори брак с чужденец, но и го правите първокласно - като си плащате луди пари за образование с недоказан произход и неизяснен характер! На места дори не ви трябва и входен изпит, а на други пък е необходимо да изкарате TOEFL с резултат равен на този, който изкарват горилите в зоопарка в Ню Йорк. Не е като тукашните учебни заведения, които са направили сложна система от неизкарваеми изпити, за да не се допускат вътре честните, интелигиентни хора като вас. Разбира се, докато учите вие може да упражнявате любимите за всички български граждани в чужбина професии - чистач, домашен помощник, болногледач или ако сте висококвалифицирани - строителен работник. Естествено, това ще е само докато завършите. След това винаги може да се завърнете и да поживеете още 10 годинки с мама и тате, като отхвърляте предложения за работа, защото заплатата не подхожда на ценната ви диплома от чужбина, макар все още да не сте сигурни какво точно сте учили там. Естествено можете и да останете в съответната държава и да се присъедините към малкото, но много елитно общество на чистачите, домашните помощници и строителните работници с диплома за висше образование. Всичко е във ваши ръце!

Всеки си има мнение...

Ако има фраза, която да ме изкарва извън всякакво равновесие на духа всеки път когато я чуя, то това безспорно е "Всеки си има мнение." Това отроче на съвременната философска мисъл, което въплъщава в себе си неистовия стремеж на изричащия го да покаже уникалността на мнението си подплътено с цялото тесногръдие на света, е в състояние да прекрати всеки спор, всяка нишка на мисълта и всеки опит за инакомислие. Най-парадоксалното е, че точно хората, които прибягват най-често до употребата му изобщо нямат мнение. Те обикновено декламират нещо, което са чули или видели, но не са в състояние да се аргументират или защитят.

- Аз не вярвам в еволюцията.
- А в какво вярваш тогава, ако не в напълно аргументираната и научно обоснована теория на известния по цял свят велик биолог Чарлз Дарвин, Цуре?
- Е-еми, не знам, ама не ми се вярва да сме произлези от маймуните... всеки си има мнение.

Ако тази фраза бе влязла в активна употреба по-рано най-вероятно би променила хода на човешката история. За какво например горкият Хитлер е прибегнал до самоубийство, като просто е можел да каже "всеки си има мнение" и да си поживее още 30-ина годинки във вилата си в Баден Баден, например? Ами всички жертви на инквизицията? Сигурен съм, че Църквата моментално би разбрала и би оттеглила всякакви обвинения ако им беше изтъкнат фактът, че всеки има свободата да си има мнение.
Но да оставим историята на историците - те и без това друго си нямат. Съждението "всеки си има мнение" играе една много важна роля в ежедневието на появилия се в последните няколко десетилетия подвид на човечеството - "философ на маса" и неговата по-модерна и еволюирала форма - "интернет философ". Тези индивиди, обикновено след употреба на алкохол, обичат да разсъждават по общочовешки въпроси, като смисъла на живота, световните конспиративни практики, има ли живот извън Земята и защо сметката им е 30лв., като са изпили само 4-5 бирички. Някои от тях използват цитати, които са чели в специализирана литература с цитати или уикипедия, други просто изказват разсъждения, до които средноинтелигиентно шимпанзе би трябвало да е стигнало на третата година от живота си, но в тирадите, които се леят безпощадно в резултат на мозъчните им напъни, винаги има една и съща кулминационна точка - "Все пак всеки си има мнение." Благодаря, че ни светна по тоя въпрос, Сократе, ние досега не знаехме за способността на човека да мисли и разсъждава сравнително независимо. И като всеки си има мнение защо някой трябва да слуша точно твоето?
И накрая искам да кажа, че и аз си имам мнение - около 6 000 000 000 души на планетата нямат никакво мнение по никакви въпроси, а просто повтарят това, което са видели, чули или прочели.

Памет българска

- Здравейте, уважаеми зрители на БНТ1. Вие сте с предаването, чиято цел е да повдигне и уголеми, и без това малкото и увиснало достойнство на българина - "Памет българска", или историята, така както ние си я спомняме. Днес на гости ни е едно наше момче, Щипянче - Цврко Пуцарски. Темата на днешното предаване е: "Българите - директни потомци на хомо сапиенс". Цврко, известен факт е, че българите са потомци на хомо сапиенс, но разбира се, това доскоро бе крито от нас от световните велики сили, които нямат сметка българите да знаят истината за своя произход и това, че българският народ е на повече от 100 000 години.
- Дефинитивно е така. А па я сметам дека бугарите може и да сме по-стари от хомо сапиенс и да сме директно произлезнували от хомо еректус.
- Да, има подобни изследвания на италиански антрополози, които обаче Фердинанд използва по погрешка като тоалетна хартия и завинаги са загубени. Все пак не мислиш ли, че ако сме директно произлезли от хомо еректус това ни поставя по-ниско в еволюционната стълбица спрямо другите народи?
- Дефинитивно не! Мислим дека сегашното не е важно, а кой има по-голема история.
- Да, всички мислим така. Време е да чуем един зрител. Ало?
- Ало? Кажете малко повече за следите, които българите сме оставили в световната история, та внука да чуе.
- Ами, господине, те са толкова много, че никой не ги знае... Ето например по последни проучвания Хенри Форд е бил потомък на български преселник, пътувал с викингските кораби акустирали в Северна Америка много преди Колумб, което на практика означава, че българите сме открили Америка и сме изобретили двигателя с вътрешно горене, поточната линия и т.н. Също така българите сме построили пирамидите, както и половината китайска стена, за да може Китай да се защитава от нас. Докато сме я строели пък сме им направили календара, измислили сме им йероглифите и сме им дръпнали очите. Освен това се знае, че лелинчото по съребрена линия на Джордж Вашингтон е от български произход и всъщност момчето не е било никакъв Джордж, а се казвал Георги Вашингтонов. Впоследствие, обаче, сръбско-гръцка клика променя всички документи, в които се споменава името му и той остава в историята като Джордж Вашингтон, макар на места да се среща и версия Георгос Вашингтонович. И още много, много знайни и незнайни подвизи на българската инженерна мисъл и силен геном се таят дълбоко в аналите на световната история.
И така, неусетно времето ни изтече. Цврко, благодаря ти за гостуването и пак заповядай. А, вие, уважаеми зрители, не забравяйте, че ако имате възможност непременно трябва да разкажете на всеки чужденец, който срещате, за славната ни история, защото всички по целия свят живо се интересуват от нея.

Притчи за Спасителя

Из Светото писание на еко-активистите:

„...и яви се ангел в пушека от горящия свит лист и им каза: „Ще дойде на земята дете на цветята, заченато от Светата Раста. Ще се казва То Филип Триножки и ще спаси чедата Си от софийския смог и от доматите с пестициди.”, а те се ухилиха тъпо и си казаха: „Другия път не трябва да пушим и да ядем гъби едновременно...”

„...и роди се дете Филип, заченато от Светата Раста и расна То, за да спаси человечеството и да станат всички от зеленото братство и во век и веков да заживеят природосъобразно...”

„...и замина Филип Триножки в Париж да учи екология. И бе кръстен Той от Жан-Пиер Кръстител в тайнството на зеленото братство на бреговете на р.Сена, а подир туй се отправи и заживя 40 дена в гора в покрайните на Париж, затуй що нямаше пари да си вземе кваритра. По време на тоя Велик пост Му се яви Лукавия и Му каза: „Филипе, хапни си от тоя салам и си пийни Кола.”, а Спасителя му отвърна: „Не ща аз твоите изкушения, Лукави. Дорде съм жив не ща да помирисвам месо. Оня ден четох една книга за Будизма...”

„...и се завърна Филип Триножки в мръсната София и видя Той мацка с кецки да се е присвила на пейка пред НДК, а разярени скейтъри, растамани и етно-мацки я замеряха с хекчета. „Спрете!” извика Той и попита тълпата: „Защо съдите тая мацка с кецки тъй жестоко?” и отговори Му тълпата: „Казва, че е праведна, а ядеше дюнер и слушаше Преслава на мп3-ка!” и каза им целомъдрено Филип: „Нека тоз, който нивга не е ял месо с неизяснен произход и домат неизпасан от бръмбар, или не е пускал Планета дори веднъж от любопитство, нека той да хвърли първи хекчето...”

„...и събрало се бе множество в Тринога на етно-техно-транс парти, а учениците на Филип притеснено го попитаха: „Филипе, как ще заситим тълпата, като останаха само три коза и 2 гъби?”, а Филип само им се усмихна блажено и застана на набързо скованата еко-платформа от изгнили борови клони. И извика Той: „Елате чеда Мои да заситя глада ви.” И заприиждаха един по един софийските зелени братя и всеки си дръпваше от коза и си хапваше от гъбата, а те сякаш нивга не свършваха. И тъй Филип Триножки напуши тълпата само с три коза...”

„...и дойде веднъж в Тринога софийски еко-активист болен от страшна болест и каза: „Филипе, изцери ме, затуй що аз не мога да пуша коз без да се задавям и понякога повръщам.” А Филип само го попита: „Вярваш ли истински в зелената идея?”, а поклонникът каза: „Вярвам!” и Спасителя му отвърна: „Дръпни си сега!” и о, чудо той пушеше без да се задавя или да му става лошо...”

Слушайки българския език

Родна реч, омайна, сладка,
слушам те и чак боли,
а преводът на Кака Златка
нещо здраво ми вони.

Б(л)ог ми е свидетел, че не съм човек, който би държал сметка на хората какви изрази, думи и граматически конструкции използват в ежедневието си. Всеки, като носител на езика ни, има право да го видоизмения и употребява както намери за добре - все пак езикът, е развиващо се тяло. Защо обаче нашият, иначе достатъчно богат и изразителен български език, започва все повече да ми прилича на някакъв пиджин, за чиято основа служи английски и то май най-вече ямайският английски? Кой реши, че за да направиш превод от английски на български е достатъчно просто да замениш думичките и граматическите конструкции с техния буквален еквивалент и всичко е готово? Разбира се, отговорът е само един - хилядите "преводачи" и "редактори" учили в знайни и незнайни гимназии, школи, университети и колежи. Тук, естествено, включвам и онези неуморни пчелички, онези дейци, без които съвременният български тийнейджър нямаше да е изгледал и един филм помежду дневниците на "Планета Дерби" - интернет преводачите. Тези хора, които преди да могат да кажат "мама" вече имат преведени два филма в "Замунда"-та, са истинските пазители на съкровищницата на българския език.
Но, все пак, за да не бъда голословен в обвиненията си, ще взема да дам един пример, за това как некадърието на преводачите влияе на езика. Онзи ден, докато гледах мач от Висшата лига на Англия, в рамките на 5 минути дочух следните изрази: "Говорейки за това...", "Гледайки играта...", "Привличайки..." и т.н. Абе, аланкоолу, ти преди пет години използваше ли деепричастие във всяко изречение? Май не. Чак след като си го научи английския започна да ги пляскаш, щот звучи много начетено. И сега следва разкритие, което може да ви разтърси, смути, обърне представите ви за света и да доведе до краткотрайно, но за сметка на това неконтролируемо изпускане на газове - "V-ing" не винаги може да се преведе с деепричастие. Интересно ми е как би превел: "Leaving the keys I went out.", средностатистическия БеГе преводач. Освен, ако не става дума за Юсейн Болт, не виждам как точно някой би могъл да направи двете действия едновременно, че да се преведе с деепричастие.
Друг пример е изразът, "Даде се зелена светлина...". "Дадена беше зелена светлина за проекта Набуко. Юксел?", "Дадена е зелена светлина за борбата със заменките. Канна?", "Дадоха зелена светлина за пресичащите на бул. Сливница." - невероятен израз! Така обогати българския изказ, че направо не знам какво са правели новинарите преди 7-8 години... Почти си представям как Милена Милотинова се поти и се чуди как да разнообрази новината за началото на строежа на нова детска градина в ЖК Люлин. Горкичката! Колко невежи сме били тогава...
Айде стига толкова за днеска. И не забравяйте, че изречението: "Говорейки за това, не трябва да забравяме факта, че бе дадена зелена светлина за проекта, мислейки, че се позволява изграждането на нов мемориал в памет на безименния съветски воин, е показателен за напредъка в европейското развитие на България.", е възможно най-правилното и готино изречение, което можете да кажете в компания.

За времето, за което бе написана тази статия, бяха преведени 23 филма, в преводите на които бяха използвани 578 деепричастия.

Спасението

Вече се виждаше краят. Всичко щеше да свърши така внезапно, както бе започнало. За миг се замисли за миналото. За онази топлина, сигурност и безгрижие на детството. За изобилието на юношеството, за несигурността на младостта и за целомъдрието на старостта. Сети се за момента, в който разбра, че е време да напусне този неин така любим свят и неволно очите й се напълниха със сълзи. Опита за последен път да вдиша от топлината, да усети онова блажено спокойствие, което бе изпитвала, струваше й се, едва преди секунди. Страхуваше се. Какво имаше отвъд? Дали там я очакваше прекрасно ново място подобно на рай или пък ужас, от който няма спасение? Разумът й казваше, че след края няма нищо, че всичко ще свърши за един миг, но сърцето й отказваше да го приеме. Захласната в мисли тя едва не прпопусна идването му. Краят. Стоеше стъписана на границата между два свята - единият така познат и приветлив, а другият празен и огромен, сякаш вечността се бе визуализирила пред замъгления й взор. Тя пристъпи...


Въшката отскочи от крайчеца на косъма, тупна тихо на мъхестата седалка, на която личеше полуизтрит надпис "БДЖ" и пропълзя петте сантиметра до върха. Пред нея се откриха две оредели от възрастта темета, осеяни с дебели, мазни кичури коса. Изпълнена с радост и облекчение тя се оттласна и се шмугна в по-близкото от двете.

Какъв е изводът ли? Изводът е, че за въшките винаги ще има Спасение.

Щрак-щрак

Какво е най-разпространеното нещо в интернет пространството? "Порно" ще извика някой млад тийнейджър, докато сваля поредния филм "BBW milfs on Campus 23". Но не би, отговорът не е това. "Аниме" ще се провикне някъде отзад дебел пъпчив младеж, чиято мечта е да иде в Токио, където го очакват обещаните 72 девици в косплей. Но, уви и тук грешите. "С информация" ще извика някой умник, който не разбира смисъла на риторичните въпроси. "Абе, я го изкарайте тоя, че ми проваля встъпителния монолог" ще отговоря аз.
Не, интернет е пълен с всичко изброено дотук, но безброй много са само и единствено некадърните фотографии на милионите лъжефотографи плъзнали по света като микроби върху 6-месечна четка за зъби. Признавам си, че никога не съм бил човек, който да може да оцени визуалните изкуства. Дали защото съм далтонист или просто защото съм такава натура, за мен фотографията никога не е представлявала интерес. И въпреки това не мога да остана безразличен към тоновете кадри, шотове, пикчърси или както там ги наричат авторите им, които с гордост се публикуват в блогове, форуми, сайтове, фейсбуци и всички форми на извратен ексхибиционизъм, които съвремието ни предлага. Защо, по дяволите, фактът, че притежаваш сравнително скъп фотоапарат от среден клас автоматично означава, че си фотограф? Кое ви кара да мислите, че да снимаш сополива кърпичка върху венерин хълм е висша проба изкуство, което трябва да бъде споделено със света? А после следва коментарче от вида "Аз бих го кропнал отляво" или "!!!"... Трудна ли е за разбиране концепцията, че фотографът е човек, който публикува творбите си в книжен формат или пък прави изложби, но не е блогър с Nikon, който събира коментари в поредния сайт за фотографии и модерни изкуства за модерни хора?
Въпросът, който вълнува всички обаче е на кой му е по-дълъг обективът. Насочвам, половин секунда за автофокус, щрак. Аз съм фотограф.

Здрасти, как ти е фейсбука?

2017г., малък провинциален град пълен с малки провинциални хора

Нощта бе безлунна и Майкъл Хаджиспасов се придвижваше бавно нагоре по улицата, като внимаваше да не стъпи в някоя от локвите, осеяли пътя му. Някъде наблизо прокънтя стар телевизор: "...Борисов бе избран за Велик премиер с 99,99%, а възторжени симпатизанти..." - шумът бе заглушен от воя на глутница бездомни кучета. Майкъл мразеше проклетите псета и неволно забърза крачка. Знаеше, че по това време не бива да е навън, а на всичкото отгоре си беше забравил регистрацията у дома. Хванеха ли го без регистрация наказанието беше разстрел, а и нямаше достатъчно пари за подкуп.
Крясък в далечината го извади от транса, в който бе изпаднал: "ХА-ХА-ХА, братле!" - заслуша се, но не успя да определи дали идва от кафенето известно като "Жълто"-то или от местния "Германос", а и всъщност това нямаше никакво значение.
Продължи нагоре по улицата, а погледът му се спираше на лика на представителя на местната, държаваната и абсолютната власт за градчето, който надничаше от всяка стена, стълб или билборд - Емил Иванов-Атанасов Пиката Шукри. Казват, че някога това били четири различни човека, които управлявали задружно и водели общината към благоденствие, а футболния отбор - към участие в "А" ПФГ, но с напредъка на генното инженерство решили да станат един човек, за да концентрират по-добре усилията си. В крайна сметка това се оказало толкова успешно, че никой никога повече не видял къде отиват отпусканите от държавата за развитие на общината пари, защото те били усвоявани моментално до последната стотинка, а местният отбор спечелил Шампионската лига.
За съжаление Майкъл не помнеше нищо от това. Все пак тези събития са отпреди 2 години, а на кой му трябва да помни толкова дълго? "Живей тук и сега" казваше баща му, изкашляше поредното парче деформиран от катрани бял дроб и се качваше на влака към столицата.
Майкъл вече виждаше контурите на старата къща с 3 пристроени етажа, 4 остъклени балкона и малко шадраванче, колкото да казват съседите, че в двора има басейн. Мислеше, че вече е в безпасност, когато вцепенен от ужас чу гласа на новоизбрания Велик премиер Б. Борисов да кънти от високоговорител някъде зад гърба му.
- Стой на място! - каза Борисов. Това всъщност не беше той лично, но от полицията използваха запис на неговия глас, за да стряскат престъпниците, които често се разплакваха и се разкайваха на място.
Майкъл бавно се обърна и видя служителя на реда. Беше висок, около 1,90 м., със солиден бирен корем и гъсти мустаци. На униформата му с големи букви се виждаше надпис "Drenoff Security Squad".
- Идентифицирай се чрез фейсбук регистрация и кажи защо прекарваш вечерта извън интернет-пространството! - нареди униформеният.
- Ами, аз... фейсбук регистрационната ми карта е у дома. Живея хей там, ако искате да изтичам да я донеса.
- Всеки, който няма регистрация във фейсбук не е гражданин на републиката, а всеки негражданин на републиката се разстрелва на място. Това са заповеди директно от Великия премиер. - гласът на полицая звучеше монотонно, почти рутинно.
- Но, но... - запелтечи Майкъл Хаджиспасов, но никога не успя да довърши, защото куршумът го удари в челото и той се сгромоляса в плитката локва зад гърба си.

Всеки, който не разбира за какво става въпрос в този разказ може да си гледа работата.

Аз владея 4 езика... перфектно!

Макар и това да е първата публикация в този блог няма да има уводни думи и мили обръщения към евентуални читатели, блогъри и други паразити. Каквото - такова.

Из дневник-лексикона на средностатистическата полиглоттийнейджърка:

Казвам се Виолета Карагьозова, но може да ме наричате Вайлът. Така ми е ника в Скайп, Фейсбук и изобщо във всички важни прослойки на обществото ми казват така. Всички знаят, че съм полиглот с мултилингвистично-паранормални наклонности още от детската градина. Аз по принцип съм от Ихтиман, но от 4-годишна ходя на уроци по английски. Вече си го знам перфектно... английския, де. Изкарах ниво 19 на местната школа ПиАрКюМюр и според учителката ми, която е преквалифициран специалист по стругарство и оформление на машинни детайли, съм най-прогресиращата ученичка в региона. Ама, то английския си ми е ей така - понеже не може без него. Иначе в училище съм учила немски и френски, а от тате и мама си знам руски. Той руският си е същия като български, ама думите се произнасят различно. Иначе и немския си го знам перфектно - класната само шестици ми пише. Най-добра съм на тестовете на думи - от 10-те, които ни е казала да научим най-много 2 или 3 да сбъркам. Изобщо, тя мама от малка ми го казваше: "Виолетке, на тебе езиците си ти се отдават, да си вземеш някой хубав ерген от чужбина и те това е."
И затова тая година, като завърших гимнзията в Ихтиман, заминах на бригада да бера папая на Британските Антилски острови. Ама, да ви кажа и тия са много зле. Да не знаят, че като се запознаваш се казва "Хау ар ю", а отговорът е "Файн тенк ю". Изобщо не го знаят английския. Ама то съм забелязала и, че американците са така - говорят най-смешния английски, направо нищо не им се разбира. Ма то и немците не можеш да им разбереш кога говорят немски. Изобщо, тия чужденци са много зле.
Аз иначе, сега, понеже знам 4 езика, ще взема да се пробвам като преводач. Видях една обява в джобс.беге за преводач от руски на френски, ако владее немски, английски или фарси е предимство. Освен това е хубаво да има опит като преводач, да е завършил две магистратури, да работи добре в екип, да е инициативен и да е до 23 години без целулит. Е, отговарям на 2-3 от условията, а пък то и без това последните две са най-важни...
Ама, да ви кажа и вие деца учете езици, за да не се излгаме пред чужденците. Поне два-три трябва перфектно да си ги знаете...
Хайде, че папаята ме чака, а пък тия не мога да ги разбера "уърк" ли ми викат или "скуърт".