Негативни мисли за позитивното мислене

Мина доста време от последната ми публикация, но това едва ли е развълнувало някой друг, освен четиримата ми читатели, които познавам лично. Но, за тяхно, а и мое щастие, не съм седнал да пиша за това - просто ми трябваше встъпително изречение.
Наскоро направих грешката да гледам телевизия сутрин вместо да си разцъквам SW KotOR и да изтрепвам виртуални гадове с Force Choke - действие, което помеждудругото, прави ежедневието ми по-смислено от това на 54% от популацията на страната. Та пускам си аз телевизора на БиТиВи-то и за моя изненада не попадам на поредния турски сериал, а на предаване, чието име пропагандираше нещо за това колко е прекрасен животът, но не мога да го цитирам дословно. Преглъщам криворазбрания, насилствен позитивизъм, който струи от водещите, като пот от мишците на ватман през август, и се заглеждам по-задълбочено. "...ние с нашия екип стигнахме до извода, че всеки ден е уникален и трябва да сме позитивни, защото той никога няма да се върне..." - излиза от колоните на телевизора, а на мен ми причернява пред погледа и губя съзнание за няколко минути. Сънувам странен сън, в който всички хора на средна възраст, които достигат до очевидни заключения и се чувстват горди от това, биват разстрелвани публично, а Бойко Борисов танцува в новооткрития Спартакус по дантелени прашки. Когато се събуждам разбирам, че в студиото е дошла гостенка, която, както се оказва в последствие, е счетоводител, майка на 3 деца, йога-инструктор на свободна практика и "позитивно-мислещ човек". До нея пък удобно се е настанил психолог. Забелязвате ли, че в България психолозите съществуват само в телевизионния ефир, лудниците и по военни комисии? Явно има нещо много общо между трите. Но както и да е, отново отварям уши за разговора. "Откакто мисля позитивно животът ми се преобърна. С позитивните си мисли аз влияя на хората около мен и всичко е прекрасно." Е, явно ефектът намалява с телевизионната трансмисия, защото ако зависеше от мен, щяха да ти чегъртат мозъка от стената, заедно с този на двете водещи. Какво, по дяволите, трябва да значи "влияя на хората с мислите си"? Това, че всеки човек, който вижда добро и позитивно отношение срещу себе си, отговаря със същото, не значи, че сте се превърнали в Джедай, който изменя света около себе си със Силата на позитивното мислене. Защо трябва да се придава почти свръхествствена аура на елементарни характеристики у човека, като добро възпитание, целеустременост, самочувствие, съобразителност и способност да преценяваш собствените си възможности? Не, тези неща нямат нищо общо! Всичко се таи в мистичните, неизследвани влияния на позитивното мислене и подсъзнателното предаване на съобщения чрез безшумно оригане. Особено добра идея ще е, ако си повтаряте 5000 пъти на ден "Светът е прекрасен. Животът е чудесен." - тогава може би няма да видите връхлитащия по улицата камион и ще ни отървете от присъствието си.
Решавам, че не си заслужава, вземам дистанционното и натискам червеното копче. Сядам пред компютъра и натискам два пъти иконката SW KotOR. Само след 1-2 часа ще изляза с жената, която обичам. Ето, че животът можел да бъде хубав и без мантрично повтаряне на очевидното.
И нека Позитивното мислене бъде с вас!