Напред към Нищото

Наскоро станах на 21. Целият ми съзнателен живот, а и по-голямата част от несъзнателния, са преминали в "Преход". От къде и за къде? Мамка му, така и не разбрах. Да, да, знам. От социализъм към капитализъм, от Изток към Запад, от тоталитаризъм към демокрация. Но в крайна сметка единствените преходи, на които станах свидетел, бяха преходите на стотиците хиляди гастарбайтери към близки и далечни приказни страни. Това ли е единственият начин да завършим Прехода? Като го извършим буквално - географски? Европейци сме само извън границите на собствената си родина...
Какво, по дяволите, трябва да значи "европеец"? Аз не искам да съм европеец. Искам да бъда себе си, да мечтая за бъдещето си. Кога ли за последно чух някой да говори за бъдещето в тая държава? Не за някакво далечно бъдеще, а за 5-10 години напред. Онова обозримо бъдеще, за което всеки тук го е страх да мисли.
Всички кретаме в настоящето и сме се взрели в миналото. Взираме се в обвиняемите за сегашното си окаяно положение - турци, фашисти, комунисти, БеСеПари, СеДеСари, царисти... В главите ни се върти безкраен порочен кръг от "ами-ако"-та и "ако-не-бяха-те"-та. Нищо чудно, че ясновидките и гледачките процъфтяват тук, където никой не се интересува от бъдещето, но всеки мечтае за празни обещания.
Всеки ден от екрана разни псевдоинтелектуалци ни обясняват колко сме комплексирани заради този или онзи исторически период. С пяна на уста отричат сегашното, оплюват миналото и мълчат за бъдещето. То е тема-табу, защото ако тук имаше бъдеще те щяха да са просто бръщолевещи старци - не физически, а душевно.


- Сега сме в Преход.
- За къде?
- Не е важно! Смисълът е в движението.
- А ние движим ли се?
- Разбира се! Погледни назад и ще видиш какъв път сме изминали.
- А какво има отпред?
- Кой го е грижа...