Тричане по мексикански

- Уважаеми зрители на "Мексиканската национална телевизия", сега ще включим пряко нашия репортер Пенетрацио ла Химена де Санта Мария кон Верга Мачетон де Брухо, директно от селцето Бродилово в планината Консепсион ел Хесус де Странджа, където се извършва стар езически обичай, още от времето на маите - "Тричане на човешки сърца". Пенетрацио, с теб е бай Педро "Кетцълкоатъла", който от години принася в жертва човешки сърца. Би ли го попитал как се чувства от целия шум, който се вдига около този древен обичай? Някои твърдят, че е нехуманно да се хващат хора от съседните села и да им се изтръгват все още туптящите сърца от гърдите...
- Бай Педро, какво мислиш за всичките тия "защитници на човешките права", които се опитват да забранят обичая?
- Аз от дете си спомням как дядо ми, Бог да го прости, Девичката да пази духа му, всяка година по Сирни Заговезни принасяше поне по 2-3 човека в жертва за здраве и берекет. Между другото, то за туй се казва и "сирни", щот колкото повече съсирена кръв има по олтара, толкова по-хубава ще е годината. После и баща ми го правеше, а сега и аз. Това си е стара традиция, хубав обичай. Качваме жертвата на пирамидата в селото, опъваме я на олтара - много хубав олтар, между другото, прадядо ми е донесъл парче от кръста, га бил ходил до Божи Гроб и сме го вградили вътре за здраве. Та връзваме жертвата на олтара, после с обсидианов нож му отваряме гръдния кош и му изтръгваме сърцето. Ако тупне повече от 10 пъти преди да спре, значи голям берекет ще има през годината. След туй ритаме трупа по стъпалата на пирамидата и ако се претърколи чак до долу всички в селото ще са живи и здрави. Получава се много хубав празник за всички, особено за децата. Не знам що искат да ни отнемат хубавата традиция. Ние си го правим туй откак съществува селото...
- Добре, бай Педро, благодаря ти. Тук при мен е и кметът на селото Пабло Ескобар де Пута Мадре ел Хесус "Панчо Вия"-та. Кмете, колкото и да е изненадващо, обичаят "Тричане на човешки сърца" е в разрез, както със законите на Мексико, така и с няколко международни конвенции за човешките права. Как ще коментирате?
- Ами, това тук е хилядолетен обичай. Аз съм издал заповед да се спре, но нищо не мога да направя, за да го предотвратя. Хората просто искат да си го правят.
- А органите на реда?
- Нали не намеквате, че някой трябва да бъде арестуван, само защото бил изтръгнал 2-3 човешки сърца... Освен туй, местният полицай ходи да търси хора за жертвоприношенията от съседните села, както е правел прадядо му едно време. Аз какво да направя? Да го уволня, че спазва традициите в рода си ли?
- Както виждате, уважаеми зрители, местната власт е безсилна пред вековните обичаи, част от нашата идентичност. Хората дори заплашват с бунт, ако се опитат да им отнемат празника. В крайна сметка, какво са няколко закона, пред старите традиции с неясен произход и безсмислена жестокост? За "Мексиканската национална телевизия", репортер бе Пенетрацио ла Химена де Санта Мария кон Верга Мачетон де Брухо.



- Абе, бай Педро, чакай да те питам. На тебе що ти викат "Кетцълкоатъла"?
- Зарад мойта либовна писалка 20 сантиметра.
- Ибаси змиъта!
- Ъ-ъ, Пенетрацио, още сме в ефир.
- Пинче ту мадре, пендехо!

Спомени

Сивата права на „Опълченска”. Прах и изгорели газове във въздуха. Топлината на зимното слънце по кожата. Вървя. Слушалки в ушите. Play.

Познатата интродукция ме връща. Там където за първи път я чух. Далеч. Спомен за мирис на пропит от влага въздух нахлува в ноздрите ми и ме кара да забравя софийския смог. Песен на цикади. Довчера чужди хора, превърнали се в най-близки по принуда. Започва.

On the corner of Main Street
Just tryin’ to keep it in line
You say you wanna move on
and you say I’m fallin’ behind
Can you read my mind?

Сивите контури на улицата се разширяват и размиват. Тротоарите са пълни с хора. Море от движение. Плувам ли или потъвам? Неоновите светлини озаряват всичко и всички. Нощ? Ден? Отпред гротескно високата фасада на „109”. Гигантски надпис „Merry Xmas”. Не сме ли октомври? „Ирашшай, ирашшай!” Облак прах. Минава петицата.

I never really gave up on
breakin’ out of this two-star town
I got the green light, I got a little fight
I’m gonna turn this thing around
Can you read my mind?

Вкъщи съм. Камината гори. Пламъци играят по лицето ми. Всичко е същото. Всичко ми се вижда променено. Цяла една държава сякаш застинала в непохватен танц. Умът ми е далеч. Само топлината на тялото под мен ме връща. Тя е тук и сега. Трябва да се върна. При нея.

The good old days, the honest man
The restless heart, the Promised Land
A subtle kiss that no one sees
A broken wrist and a big trapeze

Отново съм там. Вече не е толкова странно. Непознатото се е скрило зад илюзии. Илюзии за приятели, за дом, за ежедневие. Малък бар в западен стил. Евтино саке. Музика от Ipod свързан към колони. Един от многото нови приятели пуска песен. Наздравици, прегръдки, самозаблуди, мечти, алкохол. Главозамайващ коктейл. Стигнал съм до моста на „Сливница”. В мътната вода долу се носи труп на дебел плъх.

Oh well I don’t mind, if you don’t mind
Cause I don’t shine if you don’t shine
Before you go, can you read my mind?

Студено есенно утро. На хоризонта се вижда синкав надпис “SA”. „Враждебна”. Няма по-подходящо име на света. Смесица от страх и очакване. Последен поглед към всичко, което обичам, от височината на ескалатора. Проверка на металдетектор. После самота.

It’s funny how you just break down
Waiting on some sign
I pull up, to the front of your driveway
With magic soaking my spine
Can you read my mind?

Пак у дома. Половин година или цял един живот? Мечтаните фанфари са само леки тръпки по гърба. Дотолкова ли се втвърди сърцето ми? Но тя е тук. Нейната топлина ще го раздвижи отново. Дано ме изтърпи. Reverse culture shock? Bullshit. Ще се върна. Полетът ми само леко закъснява.

The teenage queen, the loaded gun
The drop dead dream, the Chosen One
A southern drawl, a world unseen
A city wall and a trampoline

Най-сетне там. Повече от 12 часа във въздуха, 2 тъпи филма и полуизяден инстант рамен за закуска. Добре облечен господин ме качва на автобус. Това ли е мястото, за което мечтая от няколко години? Да – по всичко личи. Паянтово общежитие. Два инстант нуудълса и един инстант приятел за вечеря. Всички сме заедно в самотата си. Тук, където всичко е временно. После може би ще ни липсва.

Oh well I don’t mind, if you don’t mind
Cause I don’t shine if you don’t shine
Before you jump
Tell me what you find when you read my mind

Чакам полета за София. Екрана на DS-a осветява лицето ми. Дали се е променило? Наоколо хора. Отново разговори на български в ушите ми. Колко по-хубаво бе, когато можех да не слушам какво говорят околните. Искам да избягам. От кого? От тези ли? Не си заслужава. Кола, минала на червено, профучава на сантиметри от крака ми. Скърцане на гуми и нечути псувни.

Slippin’ in my faith until I fall
You never returned that call
Woman open the door don’t let it sting
I wanna breathe that fire again

Седим на познатия диван. Спомени в главата ми. Блуждаещ поглед. Безсмислено ли е всичко? Виждам сълзи в очите й. Глупак. Как може да е безсмислено, когато тя е до теб? Събуди се.

She said I don’t mind, if you don’t mind
Cause I don’t shine if you don’t shine
Put your back on me
Put your back on me
Put your back on me
The stars are blazing like rebel diamonds cut out of the sun
When you read my mind

Прегръщам я. Гледаме телевизия и се смеем. Отново съм вкъщи. Щастлив. Върнах се. Ти ме върна с любовта си. Благодаря ти.

Трохички

21 декември - най-краткият ден от годината. Тъмно е. През мръсния прозорец не се вижда нищо. Вътре, на фона на мъждукащите неонови лампи, познатите изкривени, изпити лица на спътниците ми изглеждат зловещо. Отдавна вече не ме е страх от тях. Само празните им погледи все още ме карат да потръпвам понякога. Навън цари мрак, вътре - мракобесие. Нищо ново.
За миг поглеждам напред. Срещу мен седи дребна жена, с къса, сплъстена, сива коса, кръгло, подпухнало лице и малки, неспокойни очи, които следят всяко движение наоколо. Прилича ми на зверче, което хем се страхува от всички, хем е тормозено от неизчерпаемо любопитство. Няколко секунди наблюдавам с интерес шарещия й поглед, ала бързо се отегчавам и се връщам към успокояващата чернота на прозореца. Тъмнината и монотонното поклащане на вагона бързо ме запращат в топлите обятия на дрямка.
Само мигове по-късно дразнещият шум от отваряне на найлонов плик ме връща обратно в реалността и отново ме кара да се обърна към жената. Този път очите й не играят наоколо, а са съвсем статични, вперени в малкото пликче "Зайо Байо" в лявата й ръка. Дясната пък, сякаш съвсем автоматично, на всеки няколко секунди доставя по едно жълто цилиндърче от отворения плик до зеещата й уста. Всичко става удивително бързо и ефективно, като че ли трябва да изпълни някаква норма. Какъв прекрасно работещ конвейр за унищожение на пшенични пръчици! Къде е сега Форд да се порадва на своите чеда?
Шумкане и хрускане изпълва ушите ми. На 7-8 схрускани пръчици, жената с видимо удоволствие облизва полепналите трохички от малките си, изцапани пръсти. Ах, каква солена наслада са тези ситни трохи! Изпълват устата с вкус, но не и със съдържание. Дават ти толкова много удоволствие, а са толкова малки.
Най-сетне пръчиците свършват и по изпълнения й с щастие поглед разбирам защо моята спътница е бързала толкова да излапа съдържанието на плика - за да стигне до пълното с трохи дъно. Дъното е това, което истински я радва. Само когато го достигне се чувства спокойна. Само там е на място. Единствено на дъното може да намери вкусните трохи, с които да засити глада си. Големите, добре оформени пръчици отгоре я карат да се чувства неловко. Те не са за нея. Прекалено са идеални. Затова и бързаше да ги излапа, сякаш бяха някакво досадно задължение. Дъното е нейното убежище, а трохите - нейната утеха.
След като с едно ловко движение изсипва малките трохички в черната бездна на устата си, жената смачква плика и го прибира в чантата си. После с видимо задоволство се загръща в старата си шуба и потъва назад в сивата седалка. Лицето й е почти напълно скрито изпод захлупената й качулка. Само малките очи проблясват в сумрака в непрестанно търсене на движение.

"Why do you waste my time?" is the answer to the question on your mind.

Не желая да ми говорите. Не желая да отговарям на въпросите ви. Не желая да слушам разговорите ви. Не желая да срещам погледите ви. Не желая да ми обяснявате какво трябва да правя, колко трябва да тежа и къде трябва да емигрирам. Не желая да ми давате лукчета, когато кашлям или да ми искате пари, защото не ви достигали за билет до Враца. Не желая да ми предлагате свирки в сумрака на Централна гара или да ми казвате „слънчице”. Не желая да ме блъскате в градския транспорт, да ми давате смачканите си билетчета и да очаквате да ви отстъпя мястото си. Не желая да знам мнението ви за времето, политическата ситуация или международното положение. Не желая да ми разказвате за сестра си в Бразилия и децата си в Буркина Фасо. Не желая да ми споделяте колко симпатичен ви е Бойко Борисов или колко кила лютеница сте сложили оня ден. Не желая да ме питате дали книгата, която чета е на китайски или на патагонски. Не желая да ми разправяте как е било преди 40 години. Не желая да слушам Преслава и Риана от GSM-ите ви. Не желая да вдишвам зловонията ви. Не желая да чувам крясъците ви. Не желая да изнасилвате личното ми пространство.
Аз не ви познавам.

Изход от кризата, прехода, 2012 и Страшния съд?

Докато 3 милиона души от живеещите към днешна дата в рамките на родината 7 милиона, не бъдат незабавно отстреляни, територията зовяща се България никога няма да бъде държава. Точка.

Как се пише бестселър?

Офис на издателство "Random House", някъде в САЩ
- Дан, батка, като твой издател настоявам да ми разясниш плановете си за бъдеща книга. От големия ни успех със "Шифъра" нещата вървят само надолу. Казвай к'во си измислил и гледай да можеме да го продадеме за екранизация, че там са паричките!
- Ъ-ъ, да. Значи новата ми книга... ъ-ъ, действието започва да се развива през нощта в църква в Рим и...
- Пак ли църква в Рим, бе, батка! Кажи поне коя ще е тоя път.
- Откъде да знам! Църквата "Св. Макарони" или нещо от сорта, като се прибера ше вида в Гуугъл-а.
- Добре, давай нататъка!
- Значи, в църквата едър негър е паднал на колене и папски кардинал го бие с разпятие.
- Малко садо-мазо, ама ме кефи. Плюс т'ва ако Църквата заклейми книгата ше вдигнеме продажбите с едно 15%, барем. Давай нататъка.
- После действието се прехвърля във Флорида, където млад професор по История открива нещо нередно в клипа на Лейди ГаГа "Алехандро". Танцьорите са подстригани точно както се подстригват членовете на някакъв религиозен орден в Мексико...
- Яко е дотука. Тийнейджърите ше го излапат веднага. Само кажи кой ше е тоя мексикански орден.
- Откъде да знам! Ше вида в Уикипедия. Шефче, аз съм писател, не съм специалист по религия...
- Да, бе, ок. Давай нататъка!
- Но има още нещо, което намира за странно в клипа. Когато измерва колко сантиметра над пъпа са се огащили танцьорите, открива, че са точно 10см, което съответсва на номера на буквата "J" в английската азбука. "J" за Jesus.
- Супер! Направо кърти! Бахти съспенса! Давай нататъка!
- След допълнително проучване, нашият човек разбира, че водачите на оня мексикански орден се казват отец Алехандро и отец Фернандо, а отец Роберто наскоро е загинал в странен инцидент. Съвпаденията с песента са твърде много. Преследван от съмнения професорът тръгва към Мексико, като по пътя забърсва местно латино пиче и е гонен по петите от оня негър от началото на книгата. Тоя локум го тегла някъде 200-300 страници...
- Екстра, батка. Казвай развръзката!
- Накрая, след големи перипетии и много екшън, пичът достига до ония мексикански отчета. Там му се разкрива тайната, която орденът пази от хилядолетия, а Църквата се опитва да унищожи. Оказва се, че Исус всъщност е бил сингър/сонграйтър, който е пропагандирал идеите си с тотални хитове, като "Pater noster", "In Nomine Patris Et Filii Spiritus Sancti" и много други. Освен това е водел доста разюздан нощен живот из баровете на Йерусалим и е имал извънбрачно дете. И тука вече идва кулминацията. Лейди ГаГа всъщност е пряк наследник по майчина линия на това извънбрачно дете, което я прави пълноправен водач на християнската Църква по света. Затова Папата се опитва да я убие и да запази тайната непокътната.
- Леле, направо надушвам кинтите!
- Самия край още не съм го доизмислил, ама ше е отворен, та да може да напиша поне 2-3 продължения. К'во ше кажеш, шефче?
- Страшен си, батка! Вземи тука един аванс $30 000 да се почерпиш с мацката довечера. Петък е все пак - ден на майстора!
- Голем си, шефче! Мерси!
- Аре бегай и до три месеца да имам готовата чернова на бюрото.

ТЕСТ: Пази ли ме родната полиция?

Във връзка с постоянно повишаващия се рейтинг на полицията и Цецко Цветанов ви предлагам един прост тест, с който можете да проверите доколко ви пази родната милиция и дали не сте долни родоотстъпници по душа.

1. Представете си хипотетична ситуация:
Намирате се в регионалния влак София-Лакатник. Тъй като е сутрин вагонът е сравнително празен с изключение на 4 купета. В първото седят 2-ма пияници, пуснали са си чалга на телефона и крещят как ще пребият жените си, като се приберат. Във второто купе има 5-ма "роми", които пушат, играят си със стар ръждясал нож и носят 3 сака с кабели и метал. В третото седят 4-ма души, които поразително приличат на Айман aл Зауахири, Осама бин Ладен, Махмуд Ахмадинеджад и възродилия се Аятолах Хомейни, и цъкат белот върху голяма чанта с надпис "НЕ РАЗКЛАЩАЙ!", която тиктака. А в последното, четвърто купе, седи млад, висок, слаб мъж с очила, който чете книга. Какво ще направят полицаите във влака:
а) Ще седнат да пият по едно с пияниците.
б) Ще се обадят на Бойко Борисов, за да даде начало на акция "Пътниците" и ще арестуват всички във вагона, защото всички са "Абсолютни престъпници!"
в) Ще арестуват всички в първите три купета, ще обезвредят бомбата и ще приемат благодарностите на мъжа от последното купе с репликата "Това ни е работата, гражданино."
г) Ще подминат първите три купета и ще проверят съмнителния млад мъж в последното.

2. Представете си хипотетична ситуация:
На кръстовището на Лъвов мост се случват следните три събития пред погледа на полицията. Група мургави джебчийки пребъркват чантата на пенсионерка. Бръснат младеж получава пликче с бял прах от друг бръснат младеж с качулка и двамата побягват в различни посоки. Кола профучава на червено и едва не блъска млад, висок, слаб мъж с очила, който пресича на зелено по пешеходна пътека. Какво правят полицаите:
а) Пият си ракията без да се трогнат.
б) Обаждат се на Бойко Борисов, да даде начало на акция "Лъвов мост", след което арестуват всички на кръстовището, потушавайки всяка съпротива с шутове в бъбреците.
в) Разделят се на няколко групи - първата арестува джебчийките, втората се впуска да преследва наркодилърите, третата тръгва с патрулката след колата минала на червено, а четвъртата отива да провери дали младият мъж е добре.
г) Игнорират всички останали събития и се насочват с бърза крачка към младия, очилат мъж. Накарват му се задето не внимава когато пресича, пребъркват го за оръжия и наркотици, и му правят полеви тест за алкохол в кръвта.

3. Налага ви се да се обадите в полицията. Какво бихте направили:
а) Пия две ракии и чакам ситуацията да се оправи от самосебе си.
б) Звъня на Бойко Борисов и го питам какво да правя.
в) Звъня в полицията, където приветлив глас ми казва да се успокоя и да му кажа къде се намирам, а след това ме уверява, че до 5 минути ще пристигне патрулка.
г) Звъня в полицията, където два пъти ме питат за какво се обаждам, три пъти ме карат да си повторя името, след което ми казват, че ако това обаждане е фалшиво ще има сериозни последствия. След 20 минути идва патрулка и от нея слиза 100-килограмов служител на реда, който ме гледа свъсено и ме пита "К'ъв е проблема?"

4. Отишли сте на футболен мач. Седите си мирно и тихо, когато група видимо пияни и/или надрусани индивиди се сбиват на няколко метра пред вас. Какво ще направи полицията:
а) К'во ми пука за полицията?! Допивам си бирата на екс, чупя бутилката в главата на най-близкия и се включвам в мелето!
б) Полицията ще се обади на Бойко Борисов, който ще даде начало на акция "Хулиганите". За няколко часа всички на стадиона ще са арестувани, барабар с футболистите, съдиите и треньорите.
в) Една част от полицията ще изведе мирните фенове извън зоната на опасност, а друга част ще обезвреди и арестува хулиганите.
г) Полицията ще нахлуе с щитове и палки, и с викове "Дръжте го оня кльощавия с очилата!"


РЕЗУЛТАТИ:
Ако преобладаващият ви отговор е а), то вие сте хроничен алкохолик. Честито! Няма по-подходяща страна в света, в която да живеете. Едва ли някога ще ви притеснява полицията.

Ако преобладаващият ви отговор е б), то вие най-вероятно се казвате Цветан Цветанов и не знам защо изобщо се намирате в този блог.

Ако преобладаващият ви отговор е в), то вие или не живеете в България от 30 години, или се казвате Веско Маринов. И в двата случая сте доста далече от реалността.

Ако преобладаващият ви отговор е г), то вие вероятно сте млад, висок, слаб мъж, носите очила и понякога четете. Това е много лошо. С подобен външен вид и провокативно поведение вие сте основен заподозрян за всяко престъпление извършено на територията на България. Най-добре се пропийте и позабравете как се чете - така животът ви ще стане много по-лесен.