сряда, 9 февруари 2011 г.

Спомени

Сивата права на „Опълченска”. Прах и изгорели газове във въздуха. Топлината на зимното слънце по кожата. Вървя. Слушалки в ушите. Play.

Познатата интродукция ме връща. Там където за първи път я чух. Далеч. Спомен за мирис на пропит от влага въздух нахлува в ноздрите ми и ме кара да забравя софийския смог. Песен на цикади. Довчера чужди хора, превърнали се в най-близки по принуда. Започва.

On the corner of Main Street
Just tryin’ to keep it in line
You say you wanna move on
and you say I’m fallin’ behind
Can you read my mind?

Сивите контури на улицата се разширяват и размиват. Тротоарите са пълни с хора. Море от движение. Плувам ли или потъвам? Неоновите светлини озаряват всичко и всички. Нощ? Ден? Отпред гротескно високата фасада на „109”. Гигантски надпис „Merry Xmas”. Не сме ли октомври? „Ирашшай, ирашшай!” Облак прах. Минава петицата.

I never really gave up on
breakin’ out of this two-star town
I got the green light, I got a little fight
I’m gonna turn this thing around
Can you read my mind?

Вкъщи съм. Камината гори. Пламъци играят по лицето ми. Всичко е същото. Всичко ми се вижда променено. Цяла една държава сякаш застинала в непохватен танц. Умът ми е далеч. Само топлината на тялото под мен ме връща. Тя е тук и сега. Трябва да се върна. При нея.

The good old days, the honest man
The restless heart, the Promised Land
A subtle kiss that no one sees
A broken wrist and a big trapeze

Отново съм там. Вече не е толкова странно. Непознатото се е скрило зад илюзии. Илюзии за приятели, за дом, за ежедневие. Малък бар в западен стил. Евтино саке. Музика от Ipod свързан към колони. Един от многото нови приятели пуска песен. Наздравици, прегръдки, самозаблуди, мечти, алкохол. Главозамайващ коктейл. Стигнал съм до моста на „Сливница”. В мътната вода долу се носи труп на дебел плъх.

Oh well I don’t mind, if you don’t mind
Cause I don’t shine if you don’t shine
Before you go, can you read my mind?

Студено есенно утро. На хоризонта се вижда синкав надпис “SA”. „Враждебна”. Няма по-подходящо име на света. Смесица от страх и очакване. Последен поглед към всичко, което обичам, от височината на ескалатора. Проверка на металдетектор. После самота.

It’s funny how you just break down
Waiting on some sign
I pull up, to the front of your driveway
With magic soaking my spine
Can you read my mind?

Пак у дома. Половин година или цял един живот? Мечтаните фанфари са само леки тръпки по гърба. Дотолкова ли се втвърди сърцето ми? Но тя е тук. Нейната топлина ще го раздвижи отново. Дано ме изтърпи. Reverse culture shock? Bullshit. Ще се върна. Полетът ми само леко закъснява.

The teenage queen, the loaded gun
The drop dead dream, the Chosen One
A southern drawl, a world unseen
A city wall and a trampoline

Най-сетне там. Повече от 12 часа във въздуха, 2 тъпи филма и полуизяден инстант рамен за закуска. Добре облечен господин ме качва на автобус. Това ли е мястото, за което мечтая от няколко години? Да – по всичко личи. Паянтово общежитие. Два инстант нуудълса и един инстант приятел за вечеря. Всички сме заедно в самотата си. Тук, където всичко е временно. После може би ще ни липсва.

Oh well I don’t mind, if you don’t mind
Cause I don’t shine if you don’t shine
Before you jump
Tell me what you find when you read my mind

Чакам полета за София. Екрана на DS-a осветява лицето ми. Дали се е променило? Наоколо хора. Отново разговори на български в ушите ми. Колко по-хубаво бе, когато можех да не слушам какво говорят околните. Искам да избягам. От кого? От тези ли? Не си заслужава. Кола, минала на червено, профучава на сантиметри от крака ми. Скърцане на гуми и нечути псувни.

Slippin’ in my faith until I fall
You never returned that call
Woman open the door don’t let it sting
I wanna breathe that fire again

Седим на познатия диван. Спомени в главата ми. Блуждаещ поглед. Безсмислено ли е всичко? Виждам сълзи в очите й. Глупак. Как може да е безсмислено, когато тя е до теб? Събуди се.

She said I don’t mind, if you don’t mind
Cause I don’t shine if you don’t shine
Put your back on me
Put your back on me
Put your back on me
The stars are blazing like rebel diamonds cut out of the sun
When you read my mind

Прегръщам я. Гледаме телевизия и се смеем. Отново съм вкъщи. Щастлив. Върнах се. Ти ме върна с любовта си. Благодаря ти.

2 коментара:

  1. Раздвоена съм между интересната структура на текста и емоцията, която той буди. Всъщност - двете си пасват много добре..Противоречие и супер логика едновременно. И чувство. :)Харесва ми :)

    ОтговорИзтриване