четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Once upon a time nobody gave a fuck, it's all said and done and my cock's been sucked...

Дописа ми се. После се сетих за тоя блог. Някакъв забравен рефлекс, сигурно. После се зачетох. Намерих и чернови. Напомниха ми за едни по-прости времена, когато всичко беше черно и бяло и когато дори не бях започнал да градя своята пясъчна кула. Публикувам текста без да го редактирам и без да знам защо не съм го публикувал преди. Не за да го чете някой, а за да го чета аз.



•••
Слагам тука заглавие на английски, за да си спазя обещанието от един минал пост и за да апиъл-на на по-младата аудитория (от близки и познати).
Та седя си аз в опразнената стая и прекарвам опразненото си ежедневие в слушане на цитирания в заглавието трак (знам си го английския да го еба), и в опити да опразня главата си от апокалиптични мисли. А навън хората бачкат, правят кариери, учат трето висше, проговарят 5-и език и градят пясъчни кули на воля. Красотата на нашето време е в това, че всеки може да си изгради собствена пясъчна кула - някои ги обичат високи и нестабилни, други пък - сложни и красиви, като готически катедрали, трети - ниски и здрави. Общото е, че накрая винаги идва прилива и ги отнася.
"Стига с тая меланхолия и негативизъм, бе момче! Ше се поболееш! и кво общо има заглавието с тия изсмукани от пръстите метафорки дето ми ги пишеш?"

1 коментар: