четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Образованието вече няма смисъл

Докато си бия главата да довърша поредната курсова работа, която не казва нищо, не интересува никого и не отива никъде, няма как за пореден път да не се запитам "Какъв е смисълът?" Защо от момента, в който влезнеш в училище, системата се опитва да те набута в академична рамка? Защо са ми промили мозъка да изпитвам неудобство, когато изразявам различна от приетото позиция, била тя и напълно грешна? Защо, по дяволите, ако повтаряш като папагал, получаваш награда, а ако се съмняваш - порицание? Вече отдавна не сме във времето, когато единствената истина за света идва от мухлясали страници, прочетени на мъждукащата светлина на свещ. Информацията не е нещо безценно, което трябва на всяка цена да запомниш - тя е даденост. Няма по-жалка картинка от "Минута е много" в епоха, в която за 20 секунди може да узнаеш всеки ненужен факт, натъпкан в главите на групата неудачници в студиото. Такова знание не е нужно никому.
Искам преподаватели, които спорят с мен, без да ме порицават. Които ми показват, защо позицията ми е грешна, а не просто зачеркват с червен химикал. Които не очакват от мен да мисля по определен начин, а просто да мисля и да се съмнявам. Защото ако питаш даскала по физика в местното СОУ какво е гравитация, той ще ти отговори без капка съмнение. Но ако питаш квантов физик в ЦЕРН, вероятно ще ти отговори, че той, а и никой друг не знае какво всъщност предизвиква гравитационното притегляне. За единия света е поставен в ясна рамка, за другия - тепърва се разкрива. Единият преподава на мен, на вас и на децата ви. Другият се появява по Дискавъри за 5 минути в предаване, водено от Морган Фрийман... и после накъде? Ограничаваме мисълта, стесняваме полезрението и толерираме тесногръдие в името на тясната специализация. Защо има разделение между наука и изкуство? Къде е тая граница? Ако 1+1=2 е наука, то 1+1=4 изкуство ли е?
На какво учат изпитите, обикновено? Има една задача/въпрос с едно решение/верен отговор. Каква е тая простотия?! Едно единствено решение, което трябва да знаеш предварително и нищо друго. Ако учех собственото си дете как да си живее живота, едва ли щях да му кажа "Виж сега, всеки един проблем, който срещнеш има едно единствено решение. Ако не го знаеш си прецакан. Тва е."
Образованието е в клинична смърт. Време е да се отрежат някои дърти академични тумори. Иначе светът е обречен.

1 коментар: