Напред към Нищото

Наскоро станах на 21. Целият ми съзнателен живот, а и по-голямата част от несъзнателния, са преминали в "Преход". От къде и за къде? Мамка му, така и не разбрах. Да, да, знам. От социализъм към капитализъм, от Изток към Запад, от тоталитаризъм към демокрация. Но в крайна сметка единствените преходи, на които станах свидетел, бяха преходите на стотиците хиляди гастарбайтери към близки и далечни приказни страни. Това ли е единственият начин да завършим Прехода? Като го извършим буквално - географски? Европейци сме само извън границите на собствената си родина...
Какво, по дяволите, трябва да значи "европеец"? Аз не искам да съм европеец. Искам да бъда себе си, да мечтая за бъдещето си. Кога ли за последно чух някой да говори за бъдещето в тая държава? Не за някакво далечно бъдеще, а за 5-10 години напред. Онова обозримо бъдеще, за което всеки тук го е страх да мисли.
Всички кретаме в настоящето и сме се взрели в миналото. Взираме се в обвиняемите за сегашното си окаяно положение - турци, фашисти, комунисти, БеСеПари, СеДеСари, царисти... В главите ни се върти безкраен порочен кръг от "ами-ако"-та и "ако-не-бяха-те"-та. Нищо чудно, че ясновидките и гледачките процъфтяват тук, където никой не се интересува от бъдещето, но всеки мечтае за празни обещания.
Всеки ден от екрана разни псевдоинтелектуалци ни обясняват колко сме комплексирани заради този или онзи исторически период. С пяна на уста отричат сегашното, оплюват миналото и мълчат за бъдещето. То е тема-табу, защото ако тук имаше бъдеще те щяха да са просто бръщолевещи старци - не физически, а душевно.


- Сега сме в Преход.
- За къде?
- Не е важно! Смисълът е в движението.
- А ние движим ли се?
- Разбира се! Погледни назад и ще видиш какъв път сме изминали.
- А какво има отпред?
- Кой го е грижа...

Новините

- Уважаеми зрители, на живо по CNN, вие гледате началото на най-новото риалити шоу, с подкрепата на правителството на САЩ, НАТО и ООН - "Африкански революции"! Включваме се от нисколетящият самолет на ЦРУ, на борда на който, в очакване да бъдат спуснати, се намират тримата участници. Имената им не са от значение - важното е че са доказани психопати. Ще използвам този момент, за да ви обясня регламента на състезанието. Състезателите ще бъдат спуснати в джунглите на неназована африканска държава. И тримата разполагат с бюджет от $200 000 и 400 автомата АК 47, за да извършат революция. Който се справи първи ще бъде и победител в състезанието. Той ще получи 2-годишен срок на безнаказани метежи из страната, както и финансиране от американското правителство. Като бонус ще може да рзстреля своите конкуренти, както и всеки неамерикански гражданин на територията на страната. Всичко това ще може да следите чрез преките включвания на CNN, BBC и други големи новинарски канали. Вълнуващо нали? Не пропускайте и специалните коментарни студия, където водещи световни анализатори и политици ще коментират ситуацията и ще подкрепят своите фаворити.
- А, ето че участниците вече са спуснати в джунглата. Да им пожелаем успех! Те обаче не знаят, че организаторите са им подготвили много изненади, които ще направят шоуто изключително интересно. Само година и половина след успешната революция ще се състои най-голямото събитие в риалити телевизията - "Войски на ООН и НАТО развалят купона". Не пропускайте да го гледате на живо! Pay Per View събитието на дестилетието само за $299...

- Прекъсваме това излъчване за извънредна новинарска емисия. Аз съм Ralitsa Vassileva. Вулкан изригна в Индонезия и уби 10 000. Кола-бомба избухна на пазар в Багдад. Война между Пакистан и Индия. Северна Корея обяви, че разполага с 200 ядрени бойни глави...
Но преди това, по-важните новини от деня. Подложила ли се е Лейди ГаГа на оперативно избелване на ануса? Вижте следващия подробен репортаж...

Ура за студентските празници! Долу студентските делници!

Ето, че наближава и най-чаканият ден от академичния календар - митичният 8-и декември. Денят, в който изведнъж безбройните бъдещи бакалаври и магистри се сещат, че всъщност са студенти. О, каква всенародна радост! Ресторанти, хотели и вилички от Банско чак до Черноморието се пръскат по шевовете. Невиждан кворум! Хора, които не могат да бъдат видени дори и на изпитните сесии, сега активно участват в подготовката за този най-важен ден от студентската година. "Тая година 8-и е вторник, затова да идем в петък и да се върнем към четвъртък" предлага ентусиазиран младеж с фланелка на Iron Maiden. "Да!" вика възторжено тълпата и тръгва въоражена с торби към най-близкото Fantastico. "Веднъж са млади" прошепва просълзен професор и зачерква цялата седмица от академичния календар. На кого му трябват лекции? И без това идват 10-на балами, които си мислят, че във висшето образование е необходимо някой да те наставлява. Ах, какво невежество! Та нали всичко си го пише в книгите! Ето, че скоро и този семестър ще се изниже. Идва Коледната ваканция, а след това сесията чука на вратата. "Ама ние имахме 5 занятия от 15" ще каже някой нахалник. Напълно достатъчно! Ако сте чели ще си вземете изпита! В крайна сметка важното е да си вземете изпита. Пък и да не го вземете ще измислим нещо... криза е, а министерството плаща на глава. Хайде, де, заминавайте да празнувате! Празници, празници, по дяволите делниците...
И помнете, че ако учите две висши едновременно трябва да празнувате като за двама.

Последните ще станат първи!

Студената логика на тези думи се вкопчва в ума подобно вериги в плътта. Неизбежно е - последните ще бъдат първи! Дали човекът, който ги е написал за първи път, несъмнено като средство за насърчаване на ценното свойство на онеправданите да търпят безропотно онова, което обичат да наричат своя съдба, някога си е давал сметка за пророческия им характер? Може би ако си беше давал сметка никога нямаше да ги напише. Но така или иначе това вече е факт - последните са първи. Те са навсякъде. Всички ние, гъмжилото от потребители, което има една едничка мисия в живота - да задоволи всяка своя прищявка. Или казано другояче - да консумираме. Грубите, железни правила на пазара са свели целия смисъл на съществуването до три простички процеса - производство, предлагане, консумация. Независимо дали става дума за изкуство, образование, чорапи или домати - всичко е оеднаквено и има баркод. Но не ме разбирайте погрешно. Аз изобщо не съдя нашето време. Дори напротив - смятам, че живеем в най-прекрасната ера за човека и в частност индивида. Днес, когато повече хора от всякога, могат да четат, пишат, общуват помежду си и изобщо да мислят, човекът-индивид процъфтява. Въпросът, който виси във въздуха, обаче е във времето когато всеки индивид може да изпрати послание до всеки друг индивид на планетата, имаме ли всъщност нещо съществено да кажем или просто крещим в пространството с надеждата да получим своите 5 минути слава? И ако някой има нещо за казване ще го чуем ли в потока от милионите крещящи? Може ли индивидът да плува в морето от информация или по-скоро се дави, понесен заедно с милионите други подобни нему, по теченията на масовостта?
Какво исках да кажа? Забравих. Едва ли има значение. Поначало никога не е имало значение. Последните ще станат първи!

Мистиката на Изтока

- Уважаеми зрители, понеже всяко ток шоу, трябва в един или друг момент да се занимава с Изтока, чаЕната церемония, бойните изкуства, кимоната, Хайкуто и китайските мъдрсоти и ние ще го направим в днешния ни брой. Първо ще започнем с една чаЕна церемония, която е есенцията на японската култура, светоусещане и смисълът на живота на средностатистическата японска девойка. На гости ни е Криси Прашинкова, която е експерт в областта. Тя е довела и една... японка, това е невероятно, в студиото има една японка, уважаеми зрители! Казва се мис Помото.
- Томоко.
- Да, мис Тануки, моля направете ни зелен чай с четката за бръснене, към която изпитваме голямо уважение, но намираме за леко смешна. А ние ще си поговорим с г-жа Прашинкова. Вие преподавате чаЕна церемония?
- Да, но искам първо да покажа колко голям експерт съм, като ви направя забележка, че е правилно да се казва Чадо, или пътят на чая.
- Ауу, това е толкова дълбоко и философско, прекланяме се пред Изтока и неговата мъдрост. Нали така, мис Татами? Толкова е красива в своето кимоно, аууу! Ще я помоля да стане. Miss Taketori, can you stay, please?
- *WTF?!*
Няколко секунди ръкомахане и японката най-накрая става.
- Каква красота е кимоното. Толкова изящно, нежно и все пак лъха на източна мъдрост! Има и везано коланче!
- Това е "оби" и е дълго 4,5 м.
- Страхотно, невероятно, умопомрачително! Но как японците запазват своите дълбоки традиции, като са толкова технологично развити и напреднали? Тези две неща са несъвместими и е невъзможно да имаш плазма и да си запознат с традициите на народа си!
- Ами, те са уникални и неповторими! Например, не ходят на психотерапевти, защото си имат чаЕна церемония, което е вид групова медитация. По тази причина са запазили и старата традиция да се самоубиват при по-сериозни проблеми.
- Охх, тази мистика на далечния изток! А сега едно българско Хайку от хайку поетесата Краткостишка Въздишкова.

Дълбока мисъл
порази ме вчера
ям люти чушки

- Страхотно! В тези три редчета се съдържа есенцията на битието, дълбоко философска по своята същност, но и материална в своите проявления. Благодаря ви!
- Е, времето ни свърши. Ние отиваме да пием въз горчивичък зелен чай, като се правим, че ни харесва много, а вие помнете - вселената е чудесна!

Цици, Златка и ракия, батка!

Кога ли беше последният път, когато пуснах телевизора и там нямаше някоя дългокрака млада дама, обикновено студентка или вишистка, която да се мандахерца на екрана? Ефирът е наводнен от адреналинки, блондинки, танцуващи плеймейтки, нетанцуващи плейметки, плеймейтки по гащи, плеймейтки без гащи, миски, моделки и певици. Пътят към славата е постлан с 200-300 кубика силикон, прашки, фриволно поведение в ефир и няколко херпеса - все пак изкуството иска жертви! Ще кажете, че това го има навсякъде. Ами, да, има го. Простотията не е присъща само за нашата родина. И все пак на мен не ми пука как е в Америка или Германия. Аз искам да гледам телевизия в 7 ч. следобед без на всеки 15 минути да се показват цици или някой гъз с прашки. Нямам нищо против съответните артикули, просто не го намирам за естетически издържано, най-малкото посред ден. Не ме интересуват моралните ценности. Просто смятам, че е крайно време да се досетим, че промискуитетът е признак на безхарактерност и следване на елементарни животински инстинкти. Всъщност, който желае да го практикува - нека да заповяда, но защо това трябва да се проповядва от медиите? Не мога да възприема, че родители се радват, когато невръстната им дъщеря танцува кючеци и иска да стане като Гергана. А после на 16 е минала половината квартал. Осъзнайте се, бе! Не беше ли именно контролът на разума над инстинктите основната разлика между човека и животното? Чувствам се заобиколен от животни. Една безкрайна маса от същества, които ядат, пият, серат и се ебат. Като няма кой да ни оправи, дайте да се оправяме взаимно... на безразборен принцип!

Нямам време

Събуждам се в 6:00, по навик. Точно 5 минути преди да ми звънне алармата. Вторник е. Седя 5 минути с вперен поглед в тавана, по навик, докато алармата звънне и не се присегна да я изключа. Ставам и отивам да се облека и измия. Усещам, че нямам време. Хапвам нещо набързо и се отправям навън. Забързвам ход, защото влакът вече е обявен. Нямам време. Отново пътувам в компанията на поредния познат в дребни приказки за дребни неща. Влакът пристига с 8 минути закъснение, но това сякаш прави впечатление единствено на ятото гълъби, които се разлитат подплашени от скърцането на спирачките. Нямам време. Лекцията ми започва след 20 минути. Забързвам ход и се отправям към спирката на автобус 74. Там вече са се наредили сиви прегърбени силуети, а в сутрешния сумрак ясно личат единствено пламъчетата на запалените им цигари. Никой не знае кога ще пристигне автобус 74. Дори кучето, което лиже някакъв мазен найлон близо до кошчето за смет, изглежда нервно. Нямам време. Чувствам се като онзи заек от началото на "Алиса в страната на чудесата". Автобусът пристига и масата застинали тела около спирката се раздвижва безмълвно. Стигам за лекцията с 20 минути закъснение, но това няма никакво значение, защото преподавателят пристига с 40 минути закъснение. След няколко часа всичко е свършило и аз отново усещам, че нямам време. Трябва да си хвана влака за обратно.
Къде ми е времето? Изтича някъде по релсите на БДЖ? Прегазено е от гумите на градския транспорт? Похабено е от несериозно отношение? Къде, мамка му, ми е времето?
Пускам телевизора, а оттам се чува ужасният архаичен глас на човечето от "Минута е много" - "Няма време!" Не издържам. И тая вечер ще прибегна до алкохол.