Последните ще станат първи!

Студената логика на тези думи се вкопчва в ума подобно вериги в плътта. Неизбежно е - последните ще бъдат първи! Дали човекът, който ги е написал за първи път, несъмнено като средство за насърчаване на ценното свойство на онеправданите да търпят безропотно онова, което обичат да наричат своя съдба, някога си е давал сметка за пророческия им характер? Може би ако си беше давал сметка никога нямаше да ги напише. Но така или иначе това вече е факт - последните са първи. Те са навсякъде. Всички ние, гъмжилото от потребители, което има една едничка мисия в живота - да задоволи всяка своя прищявка. Или казано другояче - да консумираме. Грубите, железни правила на пазара са свели целия смисъл на съществуването до три простички процеса - производство, предлагане, консумация. Независимо дали става дума за изкуство, образование, чорапи или домати - всичко е оеднаквено и има баркод. Но не ме разбирайте погрешно. Аз изобщо не съдя нашето време. Дори напротив - смятам, че живеем в най-прекрасната ера за човека и в частност индивида. Днес, когато повече хора от всякога, могат да четат, пишат, общуват помежду си и изобщо да мислят, човекът-индивид процъфтява. Въпросът, който виси във въздуха, обаче е във времето когато всеки индивид може да изпрати послание до всеки друг индивид на планетата, имаме ли всъщност нещо съществено да кажем или просто крещим в пространството с надеждата да получим своите 5 минути слава? И ако някой има нещо за казване ще го чуем ли в потока от милионите крещящи? Може ли индивидът да плува в морето от информация или по-скоро се дави, понесен заедно с милионите други подобни нему, по теченията на масовостта?
Какво исках да кажа? Забравих. Едва ли има значение. Поначало никога не е имало значение. Последните ще станат първи!