Аз не парадирам, аз парафирам

Поздравявам всички минали, настоящи и бъдещи жертви на прехода с тази творба от късния български Ренесанс дело на Илиян Михов - Баровеца:

Браво, шефе

Шефа:
Аз съм се родил, когато Господ бил на кеф
и определил в живота да работя шеф.
Важни заповеди знаят всички подчинени,
мойте секретарки млади пеят ги на смени.

Секретарки:
Шефът ни е много готин, голям симпатяга.
Той не спи, а си почива, когато си ляга.
Не яде, шефът се храни, нека ни е жив и здрав.
Не забравяйте, че шефът винаги е прав.

В десет сте на кафе с ваш приятел,
два пъти ви търси някаква млада дама.
В дванайсет сте на тържествен обяд,
не забравяйте да купите цветя за вашата съпруга.

Търси ви тъщата, вечерта сте на прием:
Вземете и нас!

Шефа:
Всеки ден съм аз претрупан със ангажименти,
вечер не остава време за сладки моменти.
На коктейли и вечери, приеми и срещи,
вечно някой ме ухажва, някой иска нещо.

Секретарки:
Шефът никога не пие, само дегустира,
виц когато той разказва, от смях си умирам.
Всички казваме тогава: "Браво, шефе, браво"!
Много важно е, помнете - шефът има право.

Шефа
Шеф да е във днешно време всеки си мечтае.
Някои стават с връзки, даже, а при мен съдба е.
Ех, езици аз не зная, но пък плащам в марки,
винаги са ми на помощ мойте секретарки.

Секретарки:
Персоналът не закача, той ни обучава,
и след работно време често с нас остава.
Шефът вестник не чете, той се информира,
но добрият шеф, се знае - трудно се намира.