понеделник, 24 август 2009 г.

Слушайки българския език

Родна реч, омайна, сладка,
слушам те и чак боли,
а преводът на Кака Златка
нещо здраво ми вони.

Б(л)ог ми е свидетел, че не съм човек, който би държал сметка на хората какви изрази, думи и граматически конструкции използват в ежедневието си. Всеки, като носител на езика ни, има право да го видоизмения и употребява както намери за добре - все пак езикът, е развиващо се тяло. Защо обаче нашият, иначе достатъчно богат и изразителен български език, започва все повече да ми прилича на някакъв пиджин, за чиято основа служи английски и то май най-вече ямайският английски? Кой реши, че за да направиш превод от английски на български е достатъчно просто да замениш думичките и граматическите конструкции с техния буквален еквивалент и всичко е готово? Разбира се, отговорът е само един - хилядите "преводачи" и "редактори" учили в знайни и незнайни гимназии, школи, университети и колежи. Тук, естествено, включвам и онези неуморни пчелички, онези дейци, без които съвременният български тийнейджър нямаше да е изгледал и един филм помежду дневниците на "Планета Дерби" - интернет преводачите. Тези хора, които преди да могат да кажат "мама" вече имат преведени два филма в "Замунда"-та, са истинските пазители на съкровищницата на българския език.
Но, все пак, за да не бъда голословен в обвиненията си, ще взема да дам един пример, за това как некадърието на преводачите влияе на езика. Онзи ден, докато гледах мач от Висшата лига на Англия, в рамките на 5 минути дочух следните изрази: "Говорейки за това...", "Гледайки играта...", "Привличайки..." и т.н. Абе, аланкоолу, ти преди пет години използваше ли деепричастие във всяко изречение? Май не. Чак след като си го научи английския започна да ги пляскаш, щот звучи много начетено. И сега следва разкритие, което може да ви разтърси, смути, обърне представите ви за света и да доведе до краткотрайно, но за сметка на това неконтролируемо изпускане на газове - "V-ing" не винаги може да се преведе с деепричастие. Интересно ми е как би превел: "Leaving the keys I went out.", средностатистическия БеГе преводач. Освен, ако не става дума за Юсейн Болт, не виждам как точно някой би могъл да направи двете действия едновременно, че да се преведе с деепричастие.
Друг пример е изразът, "Даде се зелена светлина...". "Дадена беше зелена светлина за проекта Набуко. Юксел?", "Дадена е зелена светлина за борбата със заменките. Канна?", "Дадоха зелена светлина за пресичащите на бул. Сливница." - невероятен израз! Така обогати българския изказ, че направо не знам какво са правели новинарите преди 7-8 години... Почти си представям как Милена Милотинова се поти и се чуди как да разнообрази новината за началото на строежа на нова детска градина в ЖК Люлин. Горкичката! Колко невежи сме били тогава...
Айде стига толкова за днеска. И не забравяйте, че изречението: "Говорейки за това, не трябва да забравяме факта, че бе дадена зелена светлина за проекта, мислейки, че се позволява изграждането на нов мемориал в памет на безименния съветски воин, е показателен за напредъка в европейското развитие на България.", е възможно най-правилното и готино изречение, което можете да кажете в компания.

За времето, за което бе написана тази статия, бяха преведени 23 филма, в преводите на които бяха използвани 578 деепричастия.

3 коментара:

  1. Здравей, не те познавам лично, но искам да те поздравя за статията. Просто ми напълни душата! Най-накрая някой заговори за това. Между другото,доколкото знам, деепричастията се използват с големи количества главно поради неистовото желание на говорещия да изтъкне себе си като човек начетен и с висока култура. Логично е, разбира се и причината да се крие в(криво)разбрания английски, който сега всеки говори и владее "перфектно".
    Пак те поздравявам! И ще те чета с интерес!
    Дора

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че има и други хора, които забелязват прекомерната употреба на деепричастия в т.нар. висок стил на езика ни и да се надяваме, че и "преводачите" ще го разберат, макар май да е твърде късно.

    ОтговорИзтриване
  3. Деепричастията и причастията са твърде често използвани и преди 1989 г. Тогава отново се смятаха за белег на "високото". Мога да твърдя, че след 1990 г. българската преса, въпреки всичките си словесни извращения, намали чувствително количеството на причастия, деепричастия, отглаголни съществителни и т.н. с цел имитиране на разговорната реч.
    Иначе поздравления за написаното.

    ОтговорИзтриване