петък, 21 август 2009 г.

Щрак-щрак

Какво е най-разпространеното нещо в интернет пространството? "Порно" ще извика някой млад тийнейджър, докато сваля поредния филм "BBW milfs on Campus 23". Но не би, отговорът не е това. "Аниме" ще се провикне някъде отзад дебел пъпчив младеж, чиято мечта е да иде в Токио, където го очакват обещаните 72 девици в косплей. Но, уви и тук грешите. "С информация" ще извика някой умник, който не разбира смисъла на риторичните въпроси. "Абе, я го изкарайте тоя, че ми проваля встъпителния монолог" ще отговоря аз.
Не, интернет е пълен с всичко изброено дотук, но безброй много са само и единствено некадърните фотографии на милионите лъжефотографи плъзнали по света като микроби върху 6-месечна четка за зъби. Признавам си, че никога не съм бил човек, който да може да оцени визуалните изкуства. Дали защото съм далтонист или просто защото съм такава натура, за мен фотографията никога не е представлявала интерес. И въпреки това не мога да остана безразличен към тоновете кадри, шотове, пикчърси или както там ги наричат авторите им, които с гордост се публикуват в блогове, форуми, сайтове, фейсбуци и всички форми на извратен ексхибиционизъм, които съвремието ни предлага. Защо, по дяволите, фактът, че притежаваш сравнително скъп фотоапарат от среден клас автоматично означава, че си фотограф? Кое ви кара да мислите, че да снимаш сополива кърпичка върху венерин хълм е висша проба изкуство, което трябва да бъде споделено със света? А после следва коментарче от вида "Аз бих го кропнал отляво" или "!!!"... Трудна ли е за разбиране концепцията, че фотографът е човек, който публикува творбите си в книжен формат или пък прави изложби, но не е блогър с Nikon, който събира коментари в поредния сайт за фотографии и модерни изкуства за модерни хора?
Въпросът, който вълнува всички обаче е на кой му е по-дълъг обективът. Насочвам, половин секунда за автофокус, щрак. Аз съм фотограф.

3 коментара:

  1. Въпреки, че "аз съм фотограф", искам да кажа, че ме е срам да си изнеса осмоъгълния петохуйник (Никончето демек, братле) в обществеността, защото няма как да се отдам спокойно на щастието да си направя публичен автопортрет, без да се сблъскам с още десет млади жени с никончета. Всъщност, не само снимам, но имам БЛОГ и уча ПИАР....също чат-пат чета постмодерна поезия....понякога се намразвам леко, но после изказвам някъде, било то и виртуално, мнение различно от "!!!" , "Страхотно, братле", "Кропни леко и добави малко нойсче" и се успокоявам, пия една ракия и си казвам, че и за мен има място в света на високото изкуство, бързите закуски и претъпканите тролеи...Ех, живот, живот!!! Живот като на ки...тов обектив.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз се мразя от факта, че притежавам блог. И все пак важното е, че всички сме фотографи, братле. Чакай да си кача шотчетата от фотопланера на Тринога...

    ОтговорИзтриване
  3. Който не знае какво е Тринога, значи е много ограничен....Аз идвам от Банишорааа и ще спася планетата от индустриалната катастрофа, като засадя малко магдаКоз и пусна растаааа

    ОтговорИзтриване