Здрасти, как ти е фейсбука?

2017г., малък провинциален град пълен с малки провинциални хора

Нощта бе безлунна и Майкъл Хаджиспасов се придвижваше бавно нагоре по улицата, като внимаваше да не стъпи в някоя от локвите, осеяли пътя му. Някъде наблизо прокънтя стар телевизор: "...Борисов бе избран за Велик премиер с 99,99%, а възторжени симпатизанти..." - шумът бе заглушен от воя на глутница бездомни кучета. Майкъл мразеше проклетите псета и неволно забърза крачка. Знаеше, че по това време не бива да е навън, а на всичкото отгоре си беше забравил регистрацията у дома. Хванеха ли го без регистрация наказанието беше разстрел, а и нямаше достатъчно пари за подкуп.
Крясък в далечината го извади от транса, в който бе изпаднал: "ХА-ХА-ХА, братле!" - заслуша се, но не успя да определи дали идва от кафенето известно като "Жълто"-то или от местния "Германос", а и всъщност това нямаше никакво значение.
Продължи нагоре по улицата, а погледът му се спираше на лика на представителя на местната, държаваната и абсолютната власт за градчето, който надничаше от всяка стена, стълб или билборд - Емил Иванов-Атанасов Пиката Шукри. Казват, че някога това били четири различни човека, които управлявали задружно и водели общината към благоденствие, а футболния отбор - към участие в "А" ПФГ, но с напредъка на генното инженерство решили да станат един човек, за да концентрират по-добре усилията си. В крайна сметка това се оказало толкова успешно, че никой никога повече не видял къде отиват отпусканите от държавата за развитие на общината пари, защото те били усвоявани моментално до последната стотинка, а местният отбор спечелил Шампионската лига.
За съжаление Майкъл не помнеше нищо от това. Все пак тези събития са отпреди 2 години, а на кой му трябва да помни толкова дълго? "Живей тук и сега" казваше баща му, изкашляше поредното парче деформиран от катрани бял дроб и се качваше на влака към столицата.
Майкъл вече виждаше контурите на старата къща с 3 пристроени етажа, 4 остъклени балкона и малко шадраванче, колкото да казват съседите, че в двора има басейн. Мислеше, че вече е в безпасност, когато вцепенен от ужас чу гласа на новоизбрания Велик премиер Б. Борисов да кънти от високоговорител някъде зад гърба му.
- Стой на място! - каза Борисов. Това всъщност не беше той лично, но от полицията използваха запис на неговия глас, за да стряскат престъпниците, които често се разплакваха и се разкайваха на място.
Майкъл бавно се обърна и видя служителя на реда. Беше висок, около 1,90 м., със солиден бирен корем и гъсти мустаци. На униформата му с големи букви се виждаше надпис "Drenoff Security Squad".
- Идентифицирай се чрез фейсбук регистрация и кажи защо прекарваш вечерта извън интернет-пространството! - нареди униформеният.
- Ами, аз... фейсбук регистрационната ми карта е у дома. Живея хей там, ако искате да изтичам да я донеса.
- Всеки, който няма регистрация във фейсбук не е гражданин на републиката, а всеки негражданин на републиката се разстрелва на място. Това са заповеди директно от Великия премиер. - гласът на полицая звучеше монотонно, почти рутинно.
- Но, но... - запелтечи Майкъл Хаджиспасов, но никога не успя да довърши, защото куршумът го удари в челото и той се сгромоляса в плитката локва зад гърба си.

Всеки, който не разбира за какво става въпрос в този разказ може да си гледа работата.