Образование по древноегипетски

Епохално откритие бе направено от Асоциацията на българските египтолози към Нов български университет. В гробница край Гиза, известна като „Гробница на египетското образование и наука”, бе открит дневникът на тогавашния министър на образованието и науката на Египет. Ето отбрани фрагменти от текста:

„Днеска Рамзес II ми прати съобщение по пергамент, че ме кани да стана министър на образованието. Досегашната министърка била станала кмет на Гиза. Чудя се дали да приема. Мен си ми е добре като ректор на Нов египетски университет. Вярно, че студентите са тъпички... Оня ден викам на Нефертити да ми донесе реферат за Амон-Ра – поне 7 глинени плочки, а тя на другия ден ми мъкне некъв копи-пейст от храма в Карнак и си мисли, че не съм го виждал, щото не ходя по модерните места... Ама, нали си плащат, кво да ги правиш?”

„Вече съм министър на образованието. Човек не може да откаже на Рамзес. Способен е да ти извади мозъка през носа... буквално. Все пак не е чак толкова зле да съм министър – ще прокарам няколко лобистки промени в закона, ще изкарам някоя друга каруца жито отгоре. Какво пък?”

„Първо ще се заема да оправя висшето образование. От днеска орязваме парите на държавните ВУЗ-ове. И без тва министъра на финансите ми мрънка постоянно, че било криза и не й се виждал краят, макар че във вестниците дърдори друго. Криза, криза... Колко още па да продължи тая криза?”

„Реших да премахна ВАК, понеже в Нов египетски ни трябват професори, а тия гадове само ни прецакват. Колко много млади и перспективни наши студенти се отказаха да преследват кариера в науката и се пренасочиха към чалготеките и семейния бизнес само заради тия и техните изисквания! За да си професор трябвало да пишеш научни трудове, дрън-дрън... Сега ще видиме дали трябва!
Смятам и Египетската академия на науките да закрия. Писна ми вече от разни палеолитни старчета. Ало, вече сме в робовладелския строй! Стига с тия остарели методи! От сега нататък само в Нов египетски университет ще се развива наука!”

„Уф, голям скандал стана с матурите. Аз много-много не се интересувам от средното образование, но вътрешният министър взе, че реши да си прави ПиАр на мой гръб. Били изтекли темите за матурата по египетски език. Ми то ако не излезне предварително информацията 50% от зрелостниците няма да могат да завършат, бе! После няма и студенти да има. Ама иди му обяснявай! Нищо, аз ще обвиня балъците, дето работят в правенето на глинени плочки за слепи. От догодина слепите няма да завършват. И без тва не идват да учат в Нов египетски.”

Текстът продължава, като подробно проследява годините, през които този неназован схолар е бил министър на образованието и науката, и завършва със следните думи:

„Най-сетне египетското образование умря. И тъй като вече не остана и един грамотен египтянин, който да знае как да построи пирамида, а евреите си тръгнаха, ще положим изсъхналата мумия в същата гробница, в която преди няколко години погребахме египетската наука.
Сега най-накрая настъпи нашето време. Неук народ и дипломи за продан. Какво повече можем да искаме?”

Лятно

Лятната жега се процежда през панелените стени на апартамента, а аз проклинам тая наша орисия, че нема пари за климатик. От отворения прозорец влиза освежаващата миризма на мърша. Колко подходящо! Разлагащият се труп на майката родина напомня за себе си след дългия зимен сън.
И жалките малки червйчета са се раздвижили и са започнали да се хранят с окапалата плът. Хам-хум, прилапват тлъстите ларви, а след себе си оставят само фекалии, за да има какво да ядат техните по-малки събратя.
Зимата бе тежка - криза имало, казват. Е, дебелите червеи се бяха нахранили добре и не я усетиха. А вече е лято - важна работа има за вършене. Проекти трябва да се пишат, нефункциониращи ВЕЦ-ове да се строят, далаверки да се въртят.
Хам-хум, хрус-хрус, продължават да лапат ларвите без да виждат, че скоро гниещото месо ще свърши и няма да имат друг избор освен да се самоизядат. Такава е съдбата на горките слепи твари.
Ставам да затворя прозореца. Мразя лятото и безбройните му зловония на пот, урина и мърша.

Всички прилики с действителни червеи и събития са напълно нарочни.

Международното положение

България влезе във Фейсбук.
България стана член на групата "Не на Турция в ЕС"
Турция премахна България от Приятели.
САЩ изпрати на България видео "R Kelly feat. Sparkle - Be Careful"
България качи на стената си видео "Britney Spears - Oops I did It Again"
Бойко Борисов: Волен пак се е напил и е седнал на компа. Сорка.
България напусна групата "Не на Турция в ЕС".
Гърция си изтегли късметче: "Днес ще имате финансови затруднения"
Германия изпрати "100 милиарда евро" на Гърция.
Великобритания стана член на групата "Ще вкараме еврото ама на Кукуво лято!"
Никола Саркози си изтегли "Парижко късметче": "Тая нощ може да ти излезне късмета с Карла Бруни. :)"
Никола Саркози: Ебати тъпото...
Турция добави България към Приятели.
България качи албум "Бойко Борисов на плажа".
Ангела Меркел стана почитателка на Бойко Борисов.
САЩ премахна Иран от Приятели.
Русия качи албум "Путин язди гол до кръста"
Георги Първанов: Ебаси бицепса имаш, честно!
Георги Първанов стана почитател на Владимир Путин.
Русия изпрати "Сърце" на Георги Първанов.
Георги Първанов прие "Сърце" от Русия.
Георги Първанов изпрати "Целувки" на Русия.
Бойко Борисов: Голема любов се вихри тука!
Силвио Берлускони: ROFL
Русия спря да изпраща "Природен газ" на България.
Владимир Путин: Сега смешно ли ви е, а?
Бойко Борисов: Батка, само се бъзиках.
Русия изпрати "Природен газ" на България.
Северна Корея добави Иран към Приятели.
Ким Чен Ир си изтегли Дзен съвет: "Буда е спечено кучешко лайно"
Барак Обама: Земиии XDXD
Северна Корея изпрати "Ракета" на Япония.
Барак Обама: Глей го па тоя как се пали.
ООН изпрати "Помощи" на Северна Корея.
Япония не прие "Ракета" от Северна Корея.
Георги Първанов си изтегли "Пернишко късметче": "Цел ден че слушаш радио "Ултра Перник".
Георги Първанов: Верно си е.
Китай изпрати 10 милиона "Китайци" на всички в Приятели.
САЩ: Е-е! Вие па немате никакви граници!
Австралия: Ни хао!
Франция: Тия там вече всички са жълтури :)
Барак Обама стана почитател на Опра Уинфри.
Владимир Путин: Мани я тая дебела пача, ве!
Георги Първанов: Хахаха, цепиш мрака, бате!
САЩ изпрати "Ядрена ракета" на Русия.
Русия изпрати "Ядрена ракета" на САЩ.
Всички излязоха от Фейсбук.

Някой да ми завърши мизерията

Току-що по телевизията чух спортен журналист да казва изречението "Но мизерията на отбора беше завършена в 70-ата минута." За момент си помислих, че сигналът се е преплел и новините на ВВС се излъчват в България с някаква експериментална версия на Гугъл преводач с гласов интерфейс. Уви, това бе просто поредния БеГе-журналист, който живее на гърба на западните си колеги.
И като един истински последовател на феномена Кашпировски, аз получих видение за бъдещето. Последният човек, който твърди за себе си, че е българин, вероятно ще загине след около 50 години в механа "Див Петел" в Лондон (по това време тя ще се казва просто "WildЪ Cock"), където Милко Калайджиев (вече с катарско гражданство и артистичен псевдоним Милко ибн-Калайджи) ще празнува своя 100-годишен юбилей с вечния си хит "Кам хиър пиленца при Биг Брадър". На въпросното парти, злочестият автомонтьор Освалдо Алтънбашев, ще се напие с водка и ще крещи "Македония е българска!" пред недоумяващите погледи на китайско-пакистано-индийското мнозинство от клиенти, ще падне върху предвидливо разстлания вестник "Alarm ClockЪ" и в пристъп на гърчове ще се удави в собственото си повръщано. Векове по-късно пра-пра-пра-пра-пра-внукът на Божидар Димитров (без да подозира истината за потеклото си) ще напише: "Дори последният българин загина в името на националния идеал - обединение на българските територии."

Чувствам се като лабораторна мишка в лабиринт, чиито единствен изход е граничен пункт.

Малките неща

Вчера се почувствах добре от това, че срещнах нормален човек. Човек, който е уравновесен, говори на непознатите на "вие" и използва активно повече от 100 думи. Почувствах се щастлив, въпреки морето от изроди около мен. За първи път не бях изнервен, че нямам мп3-ка в ушите и книга пред погледа си. Нормален човек сред ненормалници? По-скоро ненормален човек сред нормалници.
Някои хора казват, че щастието било в малките неща. А когато тези "малки неща" станат орекалено малки? Когато нормата е толкова занижена, че да се чувстваш щастлив, когато автобусът ти идва навреме или пък някой ти се извинява, не с половин уста или "опа", че те е настъпил, тогава радостта ти има ли смисъл?
Всичко зависи от перспективата ще каже някой мъдрец, ще седне на върха на 20-метровата Sofia Tower в 3-етажния Mall-а в Sofija и ще разпери поглед над 2-милионния балкански мегаполис.
Да, ще се съглася аз, сигурно всеки си има своите достатъчно големи "малки неща", с които да е щастлив. Явно аз съм сбъркан, че да се чувствам добре само в изолирана среда с едва няколко човека.

Магически реализъм BG

Под бледата синкава светлина на неоновите лампи на гарата, заобиколен от хората, от които цял живот се опитваше да избяга, високият слаб младеж чакаше пристигането на влака с безизразно лице. В мразовитото зимно утро тълпите от пътници бяха настръхнали в набъбналите си шуби и докато ги гледаше, изгърбени над цигарите в устите им, как жадно поглъщат гъстия дим, той си мислеше за Квазимодо, Ам-Гъл и Жан-Батист Грьонуй. Наглата усмивка, която изскочи на лицето му при мисълта за тази необикновена компания от персонажи, бързо привлече погледите на няколко безформени сиви буци, които го огледаха от глава до пети и леко възмутени от наглостта му да е облечен в палто вместо шуба и да носи кафява чанта през рамо наместо сакче "Jolo", се насочиха към перона на 2-и коловоз.
Влакът пристигна с характерното си оглушително скърцане и отворените врати погълнаха тълпите, засмукани като кални улични води в отвора на шахта. Младежът, подобно на окапало есенно листо понесено от течението, също премина през вратите и се насочи към първото опразнено място. Погледна пътника, който седеше до празната седалка и измънка нещо като "Св'бо'но ли е?", а човекът отсреща само мълчаливо погледна встрани, което в културните реалии на пътническите влакове на БДЖ беше еквивалентът на "да".
Влакът потегли напред, а времето спря да се движи. Младежът побърза да се откъсне от нечленоразделните звуци наоколо, в които се долавяха подобия на думи, като "фейсбук", "Перла", "чужбина", "пиене" и "ДжиЕсЕм", и запуши уши със слушалките на плейъра си. Погледна часовника на дисплея. В нормалния свят бяха изминали 15 минути, в БДЖ - 30 секунди.
Пред погледа му започнаха да преминават пътници. Слизаха и се качваха по гарите, ходеха до тоалетната, където да погълтат още малко дим, за да успокоят отвикналите си от кислород дробове, крещяха, смееха се, оплакваха се, говореха по телефона и вършеха всичко онова, което ги караше да се чувстват пълноценни хора. Той от своя страна не беше пълноценен човек. Винаги беше асоциален, аморален, ачовек. Дехуманизиран дотолкова, че да му се повдига от допира, миризмата, звуците на тълпите човеци около него.
„Защо сме спрели? Кога ще стигнем?” – някой крещеше към кондуктора толкова силно, че проби тънката защитна стена на музиката в ушите му. „Един Господ знае.” е лаконичният отговор.
Кой ли бе този Господ така жаден за жертвоприношения и човешки души? Може би някой чуждоземен Бог, отдавна изтрит от съзнанието на поклонниците си от насилствено наложени кръстове и полумесеци, бе намерил своето ново светилище сред ръждясалите вагони.
Миришеше на нещо. Не, не беше познатата миризма на алкохол, цигари и пот. Беше нещо много по-отвратително. Миришеше на месо. На безброй жертвени агнета, заклани, одрани и окачени на куки. В името на какво бяха пожертвани те? Спасили ли бяха някой Ишмаил/Исмаил от безсмислена смърт? Дали ли бяха нова надежда на някой Авраам/Ибрахим в неговия Бог?
„Чакаме да ни гази „Белия кон” провикна се кондукторът.
„Мамка му, не си в роман на Салман Рушди!” помисли си младежът и се загледа през прозореца без да вижда повече света около себе си.

I'm putting an english title cause it makes me cooler and possibly enlarges my penis

Току-що открих, че имам сериозен пропуск в БЛОГА си. Блога ми, как съм могъл да го допусна?! Да имаш блог и да нямаш публикация, озаглавена на бгенглиш е като да имаш фейсбук и да си нямаш добитък в петсъсайъти (простете просташките ми транскрипции, проява на безвкусица и неуважение към римското писмо). Затова с този пост искам опрощение от блогърската общност. Тържествено обещавам, че оттук нататък една на всеки пет публикации ще има заглавие на английски, японски, немски или суахили (ако гуугъл е благосклонен).
Освен това ще слагам цитати от песни, които не съм много сигурен че разбирам, но пък ми звучат яко или в най-лошия случай - от книгите на Тери Пратчет, да се свети името му.