Нямам време

Събуждам се в 6:00, по навик. Точно 5 минути преди да ми звънне алармата. Вторник е. Седя 5 минути с вперен поглед в тавана, по навик, докато алармата звънне и не се присегна да я изключа. Ставам и отивам да се облека и измия. Усещам, че нямам време. Хапвам нещо набързо и се отправям навън. Забързвам ход, защото влакът вече е обявен. Нямам време. Отново пътувам в компанията на поредния познат в дребни приказки за дребни неща. Влакът пристига с 8 минути закъснение, но това сякаш прави впечатление единствено на ятото гълъби, които се разлитат подплашени от скърцането на спирачките. Нямам време. Лекцията ми започва след 20 минути. Забързвам ход и се отправям към спирката на автобус 74. Там вече са се наредили сиви прегърбени силуети, а в сутрешния сумрак ясно личат единствено пламъчетата на запалените им цигари. Никой не знае кога ще пристигне автобус 74. Дори кучето, което лиже някакъв мазен найлон близо до кошчето за смет, изглежда нервно. Нямам време. Чувствам се като онзи заек от началото на "Алиса в страната на чудесата". Автобусът пристига и масата застинали тела около спирката се раздвижва безмълвно. Стигам за лекцията с 20 минути закъснение, но това няма никакво значение, защото преподавателят пристига с 40 минути закъснение. След няколко часа всичко е свършило и аз отново усещам, че нямам време. Трябва да си хвана влака за обратно.
Къде ми е времето? Изтича някъде по релсите на БДЖ? Прегазено е от гумите на градския транспорт? Похабено е от несериозно отношение? Къде, мамка му, ми е времето?
Пускам телевизора, а оттам се чува ужасният архаичен глас на човечето от "Минута е много" - "Няма време!" Не издържам. И тая вечер ще прибегна до алкохол.

Негативни мисли за позитивното мислене

Мина доста време от последната ми публикация, но това едва ли е развълнувало някой друг, освен четиримата ми читатели, които познавам лично. Но, за тяхно, а и мое щастие, не съм седнал да пиша за това - просто ми трябваше встъпително изречение.
Наскоро направих грешката да гледам телевизия сутрин вместо да си разцъквам SW KotOR и да изтрепвам виртуални гадове с Force Choke - действие, което помеждудругото, прави ежедневието ми по-смислено от това на 54% от популацията на страната. Та пускам си аз телевизора на БиТиВи-то и за моя изненада не попадам на поредния турски сериал, а на предаване, чието име пропагандираше нещо за това колко е прекрасен животът, но не мога да го цитирам дословно. Преглъщам криворазбрания, насилствен позитивизъм, който струи от водещите, като пот от мишците на ватман през август, и се заглеждам по-задълбочено. "...ние с нашия екип стигнахме до извода, че всеки ден е уникален и трябва да сме позитивни, защото той никога няма да се върне..." - излиза от колоните на телевизора, а на мен ми причернява пред погледа и губя съзнание за няколко минути. Сънувам странен сън, в който всички хора на средна възраст, които достигат до очевидни заключения и се чувстват горди от това, биват разстрелвани публично, а Бойко Борисов танцува в новооткрития Спартакус по дантелени прашки. Когато се събуждам разбирам, че в студиото е дошла гостенка, която, както се оказва в последствие, е счетоводител, майка на 3 деца, йога-инструктор на свободна практика и "позитивно-мислещ човек". До нея пък удобно се е настанил психолог. Забелязвате ли, че в България психолозите съществуват само в телевизионния ефир, лудниците и по военни комисии? Явно има нещо много общо между трите. Но както и да е, отново отварям уши за разговора. "Откакто мисля позитивно животът ми се преобърна. С позитивните си мисли аз влияя на хората около мен и всичко е прекрасно." Е, явно ефектът намалява с телевизионната трансмисия, защото ако зависеше от мен, щяха да ти чегъртат мозъка от стената, заедно с този на двете водещи. Какво, по дяволите, трябва да значи "влияя на хората с мислите си"? Това, че всеки човек, който вижда добро и позитивно отношение срещу себе си, отговаря със същото, не значи, че сте се превърнали в Джедай, който изменя света около себе си със Силата на позитивното мислене. Защо трябва да се придава почти свръхествствена аура на елементарни характеристики у човека, като добро възпитание, целеустременост, самочувствие, съобразителност и способност да преценяваш собствените си възможности? Не, тези неща нямат нищо общо! Всичко се таи в мистичните, неизследвани влияния на позитивното мислене и подсъзнателното предаване на съобщения чрез безшумно оригане. Особено добра идея ще е, ако си повтаряте 5000 пъти на ден "Светът е прекрасен. Животът е чудесен." - тогава може би няма да видите връхлитащия по улицата камион и ще ни отървете от присъствието си.
Решавам, че не си заслужава, вземам дистанционното и натискам червеното копче. Сядам пред компютъра и натискам два пъти иконката SW KotOR. Само след 1-2 часа ще изляза с жената, която обичам. Ето, че животът можел да бъде хубав и без мантрично повтаряне на очевидното.
И нека Позитивното мислене бъде с вас!

Аз не парадирам, аз парафирам

Поздравявам всички минали, настоящи и бъдещи жертви на прехода с тази творба от късния български Ренесанс дело на Илиян Михов - Баровеца:

Браво, шефе

Шефа:
Аз съм се родил, когато Господ бил на кеф
и определил в живота да работя шеф.
Важни заповеди знаят всички подчинени,
мойте секретарки млади пеят ги на смени.

Секретарки:
Шефът ни е много готин, голям симпатяга.
Той не спи, а си почива, когато си ляга.
Не яде, шефът се храни, нека ни е жив и здрав.
Не забравяйте, че шефът винаги е прав.

В десет сте на кафе с ваш приятел,
два пъти ви търси някаква млада дама.
В дванайсет сте на тържествен обяд,
не забравяйте да купите цветя за вашата съпруга.

Търси ви тъщата, вечерта сте на прием:
Вземете и нас!

Шефа:
Всеки ден съм аз претрупан със ангажименти,
вечер не остава време за сладки моменти.
На коктейли и вечери, приеми и срещи,
вечно някой ме ухажва, някой иска нещо.

Секретарки:
Шефът никога не пие, само дегустира,
виц когато той разказва, от смях си умирам.
Всички казваме тогава: "Браво, шефе, браво"!
Много важно е, помнете - шефът има право.

Шефа
Шеф да е във днешно време всеки си мечтае.
Някои стават с връзки, даже, а при мен съдба е.
Ех, езици аз не зная, но пък плащам в марки,
винаги са ми на помощ мойте секретарки.

Секретарки:
Персоналът не закача, той ни обучава,
и след работно време често с нас остава.
Шефът вестник не чете, той се информира,
но добрият шеф, се знае - трудно се намира.

Няма, маме, ти ше си учиш в чужбина

След края на поредната кандидат-студентска кампания чувствате ли се недооценени? Даже и във Велико Търново и Благоевград не ви приеха мечтаното Право, а само Философия или някаква поредна главоблъсканица на тема педагогика. Гадните подкупни копелета в СУ дори не искаха и да ви кажат на кой трябва да платите, а в УНСС и на 18 класиране не се получи, макар че дадохте едни 1000лв. Вие обаче сте сигурни във възможностите си и знаете, че системата, направена да угажда на връзкарите, ви е прецакала или поне така разправят мама и тате. И тогава идва лъчът светлина в тунела от неволи, който ще ви спести десетината години работа като продавач-консултант на банички или пък в MAXMARA, ако сте русоляво, едрогърдо девойче. Става въпрос за учението в чужбина. Може и да не сте изкарали изпита по английски в СУ, но това изобщо не ви пречи да влезете в реномиран английски колеж, където единственият англичанин е рижавия чистач, който псува новопристигналите на кокни, вместо поздрав. А, вие не знаете какво е кокни? Какво пък, нали ще учите в Англия... Дори може да изкарате късмет и колежът ви да е някъде в района на Оксфорд, например, за да може после спокойно да твърдите пред всички, че учите в Оксфорд или още по-добре - Йейл! То и без това никой не знае къде се намира.
Но не трябва да се ограничавате само с Острова, възможностите са на практика неизброими - Дания, Австрия, Холандия, Германия! Не само, че се доближавате до така мечтаната емиграция и дори брак с чужденец, но и го правите първокласно - като си плащате луди пари за образование с недоказан произход и неизяснен характер! На места дори не ви трябва и входен изпит, а на други пък е необходимо да изкарате TOEFL с резултат равен на този, който изкарват горилите в зоопарка в Ню Йорк. Не е като тукашните учебни заведения, които са направили сложна система от неизкарваеми изпити, за да не се допускат вътре честните, интелигиентни хора като вас. Разбира се, докато учите вие може да упражнявате любимите за всички български граждани в чужбина професии - чистач, домашен помощник, болногледач или ако сте висококвалифицирани - строителен работник. Естествено, това ще е само докато завършите. След това винаги може да се завърнете и да поживеете още 10 годинки с мама и тате, като отхвърляте предложения за работа, защото заплатата не подхожда на ценната ви диплома от чужбина, макар все още да не сте сигурни какво точно сте учили там. Естествено можете и да останете в съответната държава и да се присъедините към малкото, но много елитно общество на чистачите, домашните помощници и строителните работници с диплома за висше образование. Всичко е във ваши ръце!

Всеки си има мнение...

Ако има фраза, която да ме изкарва извън всякакво равновесие на духа всеки път когато я чуя, то това безспорно е "Всеки си има мнение." Това отроче на съвременната философска мисъл, което въплъщава в себе си неистовия стремеж на изричащия го да покаже уникалността на мнението си подплътено с цялото тесногръдие на света, е в състояние да прекрати всеки спор, всяка нишка на мисълта и всеки опит за инакомислие. Най-парадоксалното е, че точно хората, които прибягват най-често до употребата му изобщо нямат мнение. Те обикновено декламират нещо, което са чули или видели, но не са в състояние да се аргументират или защитят.

- Аз не вярвам в еволюцията.
- А в какво вярваш тогава, ако не в напълно аргументираната и научно обоснована теория на известния по цял свят велик биолог Чарлз Дарвин, Цуре?
- Е-еми, не знам, ама не ми се вярва да сме произлези от маймуните... всеки си има мнение.

Ако тази фраза бе влязла в активна употреба по-рано най-вероятно би променила хода на човешката история. За какво например горкият Хитлер е прибегнал до самоубийство, като просто е можел да каже "всеки си има мнение" и да си поживее още 30-ина годинки във вилата си в Баден Баден, например? Ами всички жертви на инквизицията? Сигурен съм, че Църквата моментално би разбрала и би оттеглила всякакви обвинения ако им беше изтъкнат фактът, че всеки има свободата да си има мнение.
Но да оставим историята на историците - те и без това друго си нямат. Съждението "всеки си има мнение" играе една много важна роля в ежедневието на появилия се в последните няколко десетилетия подвид на човечеството - "философ на маса" и неговата по-модерна и еволюирала форма - "интернет философ". Тези индивиди, обикновено след употреба на алкохол, обичат да разсъждават по общочовешки въпроси, като смисъла на живота, световните конспиративни практики, има ли живот извън Земята и защо сметката им е 30лв., като са изпили само 4-5 бирички. Някои от тях използват цитати, които са чели в специализирана литература с цитати или уикипедия, други просто изказват разсъждения, до които средноинтелигиентно шимпанзе би трябвало да е стигнало на третата година от живота си, но в тирадите, които се леят безпощадно в резултат на мозъчните им напъни, винаги има една и съща кулминационна точка - "Все пак всеки си има мнение." Благодаря, че ни светна по тоя въпрос, Сократе, ние досега не знаехме за способността на човека да мисли и разсъждава сравнително независимо. И като всеки си има мнение защо някой трябва да слуша точно твоето?
И накрая искам да кажа, че и аз си имам мнение - около 6 000 000 000 души на планетата нямат никакво мнение по никакви въпроси, а просто повтарят това, което са видели, чули или прочели.

Памет българска

- Здравейте, уважаеми зрители на БНТ1. Вие сте с предаването, чиято цел е да повдигне и уголеми, и без това малкото и увиснало достойнство на българина - "Памет българска", или историята, така както ние си я спомняме. Днес на гости ни е едно наше момче, Щипянче - Цврко Пуцарски. Темата на днешното предаване е: "Българите - директни потомци на хомо сапиенс". Цврко, известен факт е, че българите са потомци на хомо сапиенс, но разбира се, това доскоро бе крито от нас от световните велики сили, които нямат сметка българите да знаят истината за своя произход и това, че българският народ е на повече от 100 000 години.
- Дефинитивно е така. А па я сметам дека бугарите може и да сме по-стари от хомо сапиенс и да сме директно произлезнували от хомо еректус.
- Да, има подобни изследвания на италиански антрополози, които обаче Фердинанд използва по погрешка като тоалетна хартия и завинаги са загубени. Все пак не мислиш ли, че ако сме директно произлезли от хомо еректус това ни поставя по-ниско в еволюционната стълбица спрямо другите народи?
- Дефинитивно не! Мислим дека сегашното не е важно, а кой има по-голема история.
- Да, всички мислим така. Време е да чуем един зрител. Ало?
- Ало? Кажете малко повече за следите, които българите сме оставили в световната история, та внука да чуе.
- Ами, господине, те са толкова много, че никой не ги знае... Ето например по последни проучвания Хенри Форд е бил потомък на български преселник, пътувал с викингските кораби акустирали в Северна Америка много преди Колумб, което на практика означава, че българите сме открили Америка и сме изобретили двигателя с вътрешно горене, поточната линия и т.н. Също така българите сме построили пирамидите, както и половината китайска стена, за да може Китай да се защитава от нас. Докато сме я строели пък сме им направили календара, измислили сме им йероглифите и сме им дръпнали очите. Освен това се знае, че лелинчото по съребрена линия на Джордж Вашингтон е от български произход и всъщност момчето не е било никакъв Джордж, а се казвал Георги Вашингтонов. Впоследствие, обаче, сръбско-гръцка клика променя всички документи, в които се споменава името му и той остава в историята като Джордж Вашингтон, макар на места да се среща и версия Георгос Вашингтонович. И още много, много знайни и незнайни подвизи на българската инженерна мисъл и силен геном се таят дълбоко в аналите на световната история.
И така, неусетно времето ни изтече. Цврко, благодаря ти за гостуването и пак заповядай. А, вие, уважаеми зрители, не забравяйте, че ако имате възможност непременно трябва да разкажете на всеки чужденец, който срещате, за славната ни история, защото всички по целия свят живо се интересуват от нея.

Притчи за Спасителя

Из Светото писание на еко-активистите:

„...и яви се ангел в пушека от горящия свит лист и им каза: „Ще дойде на земята дете на цветята, заченато от Светата Раста. Ще се казва То Филип Триножки и ще спаси чедата Си от софийския смог и от доматите с пестициди.”, а те се ухилиха тъпо и си казаха: „Другия път не трябва да пушим и да ядем гъби едновременно...”

„...и роди се дете Филип, заченато от Светата Раста и расна То, за да спаси человечеството и да станат всички от зеленото братство и во век и веков да заживеят природосъобразно...”

„...и замина Филип Триножки в Париж да учи екология. И бе кръстен Той от Жан-Пиер Кръстител в тайнството на зеленото братство на бреговете на р.Сена, а подир туй се отправи и заживя 40 дена в гора в покрайните на Париж, затуй що нямаше пари да си вземе кваритра. По време на тоя Велик пост Му се яви Лукавия и Му каза: „Филипе, хапни си от тоя салам и си пийни Кола.”, а Спасителя му отвърна: „Не ща аз твоите изкушения, Лукави. Дорде съм жив не ща да помирисвам месо. Оня ден четох една книга за Будизма...”

„...и се завърна Филип Триножки в мръсната София и видя Той мацка с кецки да се е присвила на пейка пред НДК, а разярени скейтъри, растамани и етно-мацки я замеряха с хекчета. „Спрете!” извика Той и попита тълпата: „Защо съдите тая мацка с кецки тъй жестоко?” и отговори Му тълпата: „Казва, че е праведна, а ядеше дюнер и слушаше Преслава на мп3-ка!” и каза им целомъдрено Филип: „Нека тоз, който нивга не е ял месо с неизяснен произход и домат неизпасан от бръмбар, или не е пускал Планета дори веднъж от любопитство, нека той да хвърли първи хекчето...”

„...и събрало се бе множество в Тринога на етно-техно-транс парти, а учениците на Филип притеснено го попитаха: „Филипе, как ще заситим тълпата, като останаха само три коза и 2 гъби?”, а Филип само им се усмихна блажено и застана на набързо скованата еко-платформа от изгнили борови клони. И извика Той: „Елате чеда Мои да заситя глада ви.” И заприиждаха един по един софийските зелени братя и всеки си дръпваше от коза и си хапваше от гъбата, а те сякаш нивга не свършваха. И тъй Филип Триножки напуши тълпата само с три коза...”

„...и дойде веднъж в Тринога софийски еко-активист болен от страшна болест и каза: „Филипе, изцери ме, затуй що аз не мога да пуша коз без да се задавям и понякога повръщам.” А Филип само го попита: „Вярваш ли истински в зелената идея?”, а поклонникът каза: „Вярвам!” и Спасителя му отвърна: „Дръпни си сега!” и о, чудо той пушеше без да се задавя или да му става лошо...”