Трохички

21 декември - най-краткият ден от годината. Тъмно е. През мръсния прозорец не се вижда нищо. Вътре, на фона на мъждукащите неонови лампи, познатите изкривени, изпити лица на спътниците ми изглеждат зловещо. Отдавна вече не ме е страх от тях. Само празните им погледи все още ме карат да потръпвам понякога. Навън цари мрак, вътре - мракобесие. Нищо ново.
За миг поглеждам напред. Срещу мен седи дребна жена, с къса, сплъстена, сива коса, кръгло, подпухнало лице и малки, неспокойни очи, които следят всяко движение наоколо. Прилича ми на зверче, което хем се страхува от всички, хем е тормозено от неизчерпаемо любопитство. Няколко секунди наблюдавам с интерес шарещия й поглед, ала бързо се отегчавам и се връщам към успокояващата чернота на прозореца. Тъмнината и монотонното поклащане на вагона бързо ме запращат в топлите обятия на дрямка.
Само мигове по-късно дразнещият шум от отваряне на найлонов плик ме връща обратно в реалността и отново ме кара да се обърна към жената. Този път очите й не играят наоколо, а са съвсем статични, вперени в малкото пликче "Зайо Байо" в лявата й ръка. Дясната пък, сякаш съвсем автоматично, на всеки няколко секунди доставя по едно жълто цилиндърче от отворения плик до зеещата й уста. Всичко става удивително бързо и ефективно, като че ли трябва да изпълни някаква норма. Какъв прекрасно работещ конвейр за унищожение на пшенични пръчици! Къде е сега Форд да се порадва на своите чеда?
Шумкане и хрускане изпълва ушите ми. На 7-8 схрускани пръчици, жената с видимо удоволствие облизва полепналите трохички от малките си, изцапани пръсти. Ах, каква солена наслада са тези ситни трохи! Изпълват устата с вкус, но не и със съдържание. Дават ти толкова много удоволствие, а са толкова малки.
Най-сетне пръчиците свършват и по изпълнения й с щастие поглед разбирам защо моята спътница е бързала толкова да излапа съдържанието на плика - за да стигне до пълното с трохи дъно. Дъното е това, което истински я радва. Само когато го достигне се чувства спокойна. Само там е на място. Единствено на дъното може да намери вкусните трохи, с които да засити глада си. Големите, добре оформени пръчици отгоре я карат да се чувства неловко. Те не са за нея. Прекалено са идеални. Затова и бързаше да ги излапа, сякаш бяха някакво досадно задължение. Дъното е нейното убежище, а трохите - нейната утеха.
След като с едно ловко движение изсипва малките трохички в черната бездна на устата си, жената смачква плика и го прибира в чантата си. После с видимо задоволство се загръща в старата си шуба и потъва назад в сивата седалка. Лицето й е почти напълно скрито изпод захлупената й качулка. Само малките очи проблясват в сумрака в непрестанно търсене на движение.

"Why do you waste my time?" is the answer to the question on your mind.

Не желая да ми говорите. Не желая да отговарям на въпросите ви. Не желая да слушам разговорите ви. Не желая да срещам погледите ви. Не желая да ми обяснявате какво трябва да правя, колко трябва да тежа и къде трябва да емигрирам. Не желая да ми давате лукчета, когато кашлям или да ми искате пари, защото не ви достигали за билет до Враца. Не желая да ми предлагате свирки в сумрака на Централна гара или да ми казвате „слънчице”. Не желая да ме блъскате в градския транспорт, да ми давате смачканите си билетчета и да очаквате да ви отстъпя мястото си. Не желая да знам мнението ви за времето, политическата ситуация или международното положение. Не желая да ми разказвате за сестра си в Бразилия и децата си в Буркина Фасо. Не желая да ми споделяте колко симпатичен ви е Бойко Борисов или колко кила лютеница сте сложили оня ден. Не желая да ме питате дали книгата, която чета е на китайски или на патагонски. Не желая да ми разправяте как е било преди 40 години. Не желая да слушам Преслава и Риана от GSM-ите ви. Не желая да вдишвам зловонията ви. Не желая да чувам крясъците ви. Не желая да изнасилвате личното ми пространство.
Аз не ви познавам.

Изход от кризата, прехода, 2012 и Страшния съд?

Докато 3 милиона души от живеещите към днешна дата в рамките на родината 7 милиона, не бъдат незабавно отстреляни, територията зовяща се България никога няма да бъде държава. Точка.

Как се пише бестселър?

Офис на издателство "Random House", някъде в САЩ
- Дан, батка, като твой издател настоявам да ми разясниш плановете си за бъдеща книга. От големия ни успех със "Шифъра" нещата вървят само надолу. Казвай к'во си измислил и гледай да можеме да го продадеме за екранизация, че там са паричките!
- Ъ-ъ, да. Значи новата ми книга... ъ-ъ, действието започва да се развива през нощта в църква в Рим и...
- Пак ли църква в Рим, бе, батка! Кажи поне коя ще е тоя път.
- Откъде да знам! Църквата "Св. Макарони" или нещо от сорта, като се прибера ше вида в Гуугъл-а.
- Добре, давай нататъка!
- Значи, в църквата едър негър е паднал на колене и папски кардинал го бие с разпятие.
- Малко садо-мазо, ама ме кефи. Плюс т'ва ако Църквата заклейми книгата ше вдигнеме продажбите с едно 15%, барем. Давай нататъка.
- После действието се прехвърля във Флорида, където млад професор по История открива нещо нередно в клипа на Лейди ГаГа "Алехандро". Танцьорите са подстригани точно както се подстригват членовете на някакъв религиозен орден в Мексико...
- Яко е дотука. Тийнейджърите ше го излапат веднага. Само кажи кой ше е тоя мексикански орден.
- Откъде да знам! Ше вида в Уикипедия. Шефче, аз съм писател, не съм специалист по религия...
- Да, бе, ок. Давай нататъка!
- Но има още нещо, което намира за странно в клипа. Когато измерва колко сантиметра над пъпа са се огащили танцьорите, открива, че са точно 10см, което съответсва на номера на буквата "J" в английската азбука. "J" за Jesus.
- Супер! Направо кърти! Бахти съспенса! Давай нататъка!
- След допълнително проучване, нашият човек разбира, че водачите на оня мексикански орден се казват отец Алехандро и отец Фернандо, а отец Роберто наскоро е загинал в странен инцидент. Съвпаденията с песента са твърде много. Преследван от съмнения професорът тръгва към Мексико, като по пътя забърсва местно латино пиче и е гонен по петите от оня негър от началото на книгата. Тоя локум го тегла някъде 200-300 страници...
- Екстра, батка. Казвай развръзката!
- Накрая, след големи перипетии и много екшън, пичът достига до ония мексикански отчета. Там му се разкрива тайната, която орденът пази от хилядолетия, а Църквата се опитва да унищожи. Оказва се, че Исус всъщност е бил сингър/сонграйтър, който е пропагандирал идеите си с тотални хитове, като "Pater noster", "In Nomine Patris Et Filii Spiritus Sancti" и много други. Освен това е водел доста разюздан нощен живот из баровете на Йерусалим и е имал извънбрачно дете. И тука вече идва кулминацията. Лейди ГаГа всъщност е пряк наследник по майчина линия на това извънбрачно дете, което я прави пълноправен водач на християнската Църква по света. Затова Папата се опитва да я убие и да запази тайната непокътната.
- Леле, направо надушвам кинтите!
- Самия край още не съм го доизмислил, ама ше е отворен, та да може да напиша поне 2-3 продължения. К'во ше кажеш, шефче?
- Страшен си, батка! Вземи тука един аванс $30 000 да се почерпиш с мацката довечера. Петък е все пак - ден на майстора!
- Голем си, шефче! Мерси!
- Аре бегай и до три месеца да имам готовата чернова на бюрото.

ТЕСТ: Пази ли ме родната полиция?

Във връзка с постоянно повишаващия се рейтинг на полицията и Цецко Цветанов ви предлагам един прост тест, с който можете да проверите доколко ви пази родната милиция и дали не сте долни родоотстъпници по душа.

1. Представете си хипотетична ситуация:
Намирате се в регионалния влак София-Лакатник. Тъй като е сутрин вагонът е сравнително празен с изключение на 4 купета. В първото седят 2-ма пияници, пуснали са си чалга на телефона и крещят как ще пребият жените си, като се приберат. Във второто купе има 5-ма "роми", които пушат, играят си със стар ръждясал нож и носят 3 сака с кабели и метал. В третото седят 4-ма души, които поразително приличат на Айман aл Зауахири, Осама бин Ладен, Махмуд Ахмадинеджад и възродилия се Аятолах Хомейни, и цъкат белот върху голяма чанта с надпис "НЕ РАЗКЛАЩАЙ!", която тиктака. А в последното, четвърто купе, седи млад, висок, слаб мъж с очила, който чете книга. Какво ще направят полицаите във влака:
а) Ще седнат да пият по едно с пияниците.
б) Ще се обадят на Бойко Борисов, за да даде начало на акция "Пътниците" и ще арестуват всички във вагона, защото всички са "Абсолютни престъпници!"
в) Ще арестуват всички в първите три купета, ще обезвредят бомбата и ще приемат благодарностите на мъжа от последното купе с репликата "Това ни е работата, гражданино."
г) Ще подминат първите три купета и ще проверят съмнителния млад мъж в последното.

2. Представете си хипотетична ситуация:
На кръстовището на Лъвов мост се случват следните три събития пред погледа на полицията. Група мургави джебчийки пребъркват чантата на пенсионерка. Бръснат младеж получава пликче с бял прах от друг бръснат младеж с качулка и двамата побягват в различни посоки. Кола профучава на червено и едва не блъска млад, висок, слаб мъж с очила, който пресича на зелено по пешеходна пътека. Какво правят полицаите:
а) Пият си ракията без да се трогнат.
б) Обаждат се на Бойко Борисов, да даде начало на акция "Лъвов мост", след което арестуват всички на кръстовището, потушавайки всяка съпротива с шутове в бъбреците.
в) Разделят се на няколко групи - първата арестува джебчийките, втората се впуска да преследва наркодилърите, третата тръгва с патрулката след колата минала на червено, а четвъртата отива да провери дали младият мъж е добре.
г) Игнорират всички останали събития и се насочват с бърза крачка към младия, очилат мъж. Накарват му се задето не внимава когато пресича, пребъркват го за оръжия и наркотици, и му правят полеви тест за алкохол в кръвта.

3. Налага ви се да се обадите в полицията. Какво бихте направили:
а) Пия две ракии и чакам ситуацията да се оправи от самосебе си.
б) Звъня на Бойко Борисов и го питам какво да правя.
в) Звъня в полицията, където приветлив глас ми казва да се успокоя и да му кажа къде се намирам, а след това ме уверява, че до 5 минути ще пристигне патрулка.
г) Звъня в полицията, където два пъти ме питат за какво се обаждам, три пъти ме карат да си повторя името, след което ми казват, че ако това обаждане е фалшиво ще има сериозни последствия. След 20 минути идва патрулка и от нея слиза 100-килограмов служител на реда, който ме гледа свъсено и ме пита "К'ъв е проблема?"

4. Отишли сте на футболен мач. Седите си мирно и тихо, когато група видимо пияни и/или надрусани индивиди се сбиват на няколко метра пред вас. Какво ще направи полицията:
а) К'во ми пука за полицията?! Допивам си бирата на екс, чупя бутилката в главата на най-близкия и се включвам в мелето!
б) Полицията ще се обади на Бойко Борисов, който ще даде начало на акция "Хулиганите". За няколко часа всички на стадиона ще са арестувани, барабар с футболистите, съдиите и треньорите.
в) Една част от полицията ще изведе мирните фенове извън зоната на опасност, а друга част ще обезвреди и арестува хулиганите.
г) Полицията ще нахлуе с щитове и палки, и с викове "Дръжте го оня кльощавия с очилата!"


РЕЗУЛТАТИ:
Ако преобладаващият ви отговор е а), то вие сте хроничен алкохолик. Честито! Няма по-подходяща страна в света, в която да живеете. Едва ли някога ще ви притеснява полицията.

Ако преобладаващият ви отговор е б), то вие най-вероятно се казвате Цветан Цветанов и не знам защо изобщо се намирате в този блог.

Ако преобладаващият ви отговор е в), то вие или не живеете в България от 30 години, или се казвате Веско Маринов. И в двата случая сте доста далече от реалността.

Ако преобладаващият ви отговор е г), то вие вероятно сте млад, висок, слаб мъж, носите очила и понякога четете. Това е много лошо. С подобен външен вид и провокативно поведение вие сте основен заподозрян за всяко престъпление извършено на територията на България. Най-добре се пропийте и позабравете как се чете - така животът ви ще стане много по-лесен.

Като не можеш да си купиш книга, ходи на море

В Европа ли живея или на о-в. Мавриций? За жалост нито в едното, нито в другото. Защо пък о-в Мавриций ще запита някой. Ами, защото това е първото нещо, което ми изскача в ума, когато чуя за успешно развит туризъм - повече от 10% от БВП на страната идва от туризма.
Какво общо има това с България ли? Нищо, освен че от няколко години насам слушам безкрайни дитирамби за това колко прекрасно е да се развива туризма. Десетки хотели изникнаха от нищото и сульо и пульо стана хотелиер. Построиха се казина и бардаци по села и паланки и се изпраха много пари. Дотук добре - все ми тая, макар че търпимостта на малката ни нация към цялата тази гавра граничи с глупостта. Ала днес вече изскочи поредната информация, която направо ме надигна - предлагали 9% ДДС върху туризма, което пък на всичкото отгоре се оказа и повишение на досегашната ставка за груповите пътувания - 7%, но и драснично намаление на тази за индивудалните - досега 20%. Ама защо искате цели 9%, бе?! Направо да стане 2%, к'во си играете?! В същото време сложете 35% върху книгите, че българинът ще вземе да си купи някоя книга, пък и да я прочете, недай си боже!
След като си запазите данъците на хотелите безумно ниски, вземете да освободите и хазарта от данък - той и без т'ва сега е нищожен. Така България ще може да се превърне в един голям Лас Вегас (само дето в една негова постапокалиптична версия) и отрепките от цял свят ще се събират в приветливата ни родина, за да оставят парите си, ама в джобовете на едни определени хора. Всъщност, те вече от няколко години правят именно това.
Междувременно ние ще се радваме на сезонната заетост и 600 лева заплата.
Нека заедно направим поредна крачка към националния идеал - африканска бананова република!

Записки от скука, ама не от Йошида Кенко

Социалната изолация ме прави щастлив и ми дава надежди, които впоследствие социалната интеграция ми отнема. Ех, колко тежка е съдбата на филантропа затворен в мизантропска черупка! Като рак отшелник, който се чувства неловко в чуждата, тясна раковина, която грижливо е търсил с дни. Но какво друго му остава освен да се примири с варовиковия си затвор? Без него той ще бъде смазан, изяден, сдъвкан и изплют. Как да жадува свобода тогава? Как да обича света?
В желязната логика на еволюцията чувствата нямат място - оцеляването е над всичко...

Мислите ми прелитат твърде бързо, за да ги улавям с клавиатурата.