Последните ще станат първи!

Студената логика на тези думи се вкопчва в ума подобно вериги в плътта. Неизбежно е - последните ще бъдат първи! Дали човекът, който ги е написал за първи път, несъмнено като средство за насърчаване на ценното свойство на онеправданите да търпят безропотно онова, което обичат да наричат своя съдба, някога си е давал сметка за пророческия им характер? Може би ако си беше давал сметка никога нямаше да ги напише. Но така или иначе това вече е факт - последните са първи. Те са навсякъде. Всички ние, гъмжилото от потребители, което има една едничка мисия в живота - да задоволи всяка своя прищявка. Или казано другояче - да консумираме. Грубите, железни правила на пазара са свели целия смисъл на съществуването до три простички процеса - производство, предлагане, консумация. Независимо дали става дума за изкуство, образование, чорапи или домати - всичко е оеднаквено и има баркод. Но не ме разбирайте погрешно. Аз изобщо не съдя нашето време. Дори напротив - смятам, че живеем в най-прекрасната ера за човека и в частност индивида. Днес, когато повече хора от всякога, могат да четат, пишат, общуват помежду си и изобщо да мислят, човекът-индивид процъфтява. Въпросът, който виси във въздуха, обаче е във времето когато всеки индивид може да изпрати послание до всеки друг индивид на планетата, имаме ли всъщност нещо съществено да кажем или просто крещим в пространството с надеждата да получим своите 5 минути слава? И ако някой има нещо за казване ще го чуем ли в потока от милионите крещящи? Може ли индивидът да плува в морето от информация или по-скоро се дави, понесен заедно с милионите други подобни нему, по теченията на масовостта?
Какво исках да кажа? Забравих. Едва ли има значение. Поначало никога не е имало значение. Последните ще станат първи!

Мистиката на Изтока

- Уважаеми зрители, понеже всяко ток шоу, трябва в един или друг момент да се занимава с Изтока, чаЕната церемония, бойните изкуства, кимоната, Хайкуто и китайските мъдрсоти и ние ще го направим в днешния ни брой. Първо ще започнем с една чаЕна церемония, която е есенцията на японската култура, светоусещане и смисълът на живота на средностатистическата японска девойка. На гости ни е Криси Прашинкова, която е експерт в областта. Тя е довела и една... японка, това е невероятно, в студиото има една японка, уважаеми зрители! Казва се мис Помото.
- Томоко.
- Да, мис Тануки, моля направете ни зелен чай с четката за бръснене, към която изпитваме голямо уважение, но намираме за леко смешна. А ние ще си поговорим с г-жа Прашинкова. Вие преподавате чаЕна церемония?
- Да, но искам първо да покажа колко голям експерт съм, като ви направя забележка, че е правилно да се казва Чадо, или пътят на чая.
- Ауу, това е толкова дълбоко и философско, прекланяме се пред Изтока и неговата мъдрост. Нали така, мис Татами? Толкова е красива в своето кимоно, аууу! Ще я помоля да стане. Miss Taketori, can you stay, please?
- *WTF?!*
Няколко секунди ръкомахане и японката най-накрая става.
- Каква красота е кимоното. Толкова изящно, нежно и все пак лъха на източна мъдрост! Има и везано коланче!
- Това е "оби" и е дълго 4,5 м.
- Страхотно, невероятно, умопомрачително! Но как японците запазват своите дълбоки традиции, като са толкова технологично развити и напреднали? Тези две неща са несъвместими и е невъзможно да имаш плазма и да си запознат с традициите на народа си!
- Ами, те са уникални и неповторими! Например, не ходят на психотерапевти, защото си имат чаЕна церемония, което е вид групова медитация. По тази причина са запазили и старата традиция да се самоубиват при по-сериозни проблеми.
- Охх, тази мистика на далечния изток! А сега едно българско Хайку от хайку поетесата Краткостишка Въздишкова.

Дълбока мисъл
порази ме вчера
ям люти чушки

- Страхотно! В тези три редчета се съдържа есенцията на битието, дълбоко философска по своята същност, но и материална в своите проявления. Благодаря ви!
- Е, времето ни свърши. Ние отиваме да пием въз горчивичък зелен чай, като се правим, че ни харесва много, а вие помнете - вселената е чудесна!

Цици, Златка и ракия, батка!

Кога ли беше последният път, когато пуснах телевизора и там нямаше някоя дългокрака млада дама, обикновено студентка или вишистка, която да се мандахерца на екрана? Ефирът е наводнен от адреналинки, блондинки, танцуващи плеймейтки, нетанцуващи плейметки, плеймейтки по гащи, плеймейтки без гащи, миски, моделки и певици. Пътят към славата е постлан с 200-300 кубика силикон, прашки, фриволно поведение в ефир и няколко херпеса - все пак изкуството иска жертви! Ще кажете, че това го има навсякъде. Ами, да, има го. Простотията не е присъща само за нашата родина. И все пак на мен не ми пука как е в Америка или Германия. Аз искам да гледам телевизия в 7 ч. следобед без на всеки 15 минути да се показват цици или някой гъз с прашки. Нямам нищо против съответните артикули, просто не го намирам за естетически издържано, най-малкото посред ден. Не ме интересуват моралните ценности. Просто смятам, че е крайно време да се досетим, че промискуитетът е признак на безхарактерност и следване на елементарни животински инстинкти. Всъщност, който желае да го практикува - нека да заповяда, но защо това трябва да се проповядва от медиите? Не мога да възприема, че родители се радват, когато невръстната им дъщеря танцува кючеци и иска да стане като Гергана. А после на 16 е минала половината квартал. Осъзнайте се, бе! Не беше ли именно контролът на разума над инстинктите основната разлика между човека и животното? Чувствам се заобиколен от животни. Една безкрайна маса от същества, които ядат, пият, серат и се ебат. Като няма кой да ни оправи, дайте да се оправяме взаимно... на безразборен принцип!