Току-що, от нЕмане кво да правя, си погледнах в статистиката на блог-а, да видя откъде тече трафик към това зле поддържано, забравено от б(л)ога място. Гуугъл сърч, оказва се. Нормално - казвам си. Я, да видим що за търсения са довели тези заблудени души до моето малко мухлясало емоционално мазе. Най-новият "сърч" е за ключова дума "ависодомия". Мхм... Е, всеки си има нужди... "Кой съм аз, че да съдя?" - прозвучава в главата ми на развален английски с неподправен балкански акцент.
Насочвам се към по-стария линк. В ума ми вече се превъртат варианти от сорта на "бът плъг", "скуърт" и "ваджейнъс", макар за последното да не съм сигурен, че съм писал (т.е. не бях писал). Обаче се оказва, че търсената информация е на тема "Как да напиша бестселър?" (въпросната публикация е неуспешен опит за иронизиране на Дан Браун и бестселърския конвейер). Б(л)оже, колко мъка има по тоя свят, Б(л)оже! Човекът, търсил "ависодомия", безвъзвратно вече ми стана симпатичен. С Гуугъл ли ше напишеш бестселър? С инструкции от типа "Как да преодолеем менопаузата?" или "Как да си Бог в леглото"? Тва ли е вече литературата за нас? Някакъв бизнес, занаят, дето "си има цака"? Аз все още гледам на писането на книги, като на изкуство. Може да съм тъп. Може тоя да е прав (не знам що автоматично реших, че е мъж... сексист съм си). Може всичко в живота да "си има цака". А може и да живеем в общество, в което хората се интересуват основно от извратени сексуални фетиши и как да преуспеят по всевъзможни начини. Второто ми се струва по-ненормално.
цвете
Преди 7 години
