петък, 27 май 2011 г.

Butt plug (r)evolution

Хмм, дали всичко това е случайно?

Социална мастурбация

Затъмнена стая. Пъпчивото лице на млад тийнейджър е огряно от светлината на монитора. Образи танцуват в облещените му очи. Бузите му почервеняват. Капки пот избиват по челото му.
"Охх, по-бързо, де, по-бързо! Мале, как бих влезнал в тая... Ебаси кефа! Ше зема да си тегла една... Аре по-бързо, де! Ебаси позата! Много яко! Я, още една да си тегла..."
Лампата светва. Силуетът на майка му е на вратата.
- Кво правиш ти, бе?!
- Ми, във фейсбук съм, ама нета е бавен. Тегла си късметчета и гледам снимките на Пешо от бала. Виж в ква поза е тука! Ше взема да влезна в групата "Новините на турски са най-големият ми проблем". Човек трябва да има гражданска позиция, даже и на 14.
- Браво, маме, голям си ми хакер. Отивам да си догледам за Бехлюл.


Каква е разликата между Фейсбук и порно сайт? В едното влизаш за 20 минути, свършваш си работата и излизаш. В другото висиш с часове и накрая даже и не свършваш.

Прекомерното социално самозадоволяване води до деформация на умението ви да общувате в среда, в която няма бутон "Харесва ми" и емотиконка "Сърце", "Усмивчица" или "Целувчица".

Прекалената социална мастурбация води до други социални изкривявания, като "социален ексхибиционизъм", "социално воайорство", "социална нимфомания", "социална педерастия" и "социална ависодомия" (look it up, bitch!).

Прекомерната социална мастурбация води до желанието да "споделяш" живота си, вместо да го живееш.

Всяко едно от по-горните заключения ми изглежда като статус във фейсбук или туитър, което ме депресира.
Може да ме аднете във туитър, фейсбук, майспейс, скайп, Джи-мейл, АйСиКю, ексХамстер, ютуб, порнтуб, фликър и форума на дата-та.

сряда, 4 май 2011 г.

Демокрация vs Тероризъм

Осама е мъртъв! Заклан, гръмнат, взривен или бог знае какво - това не интерсува никой. Важното е, че е ликвидиран. В Ню Йорк огромна тълпа се събра и крещя "USA! USA!", като че ли току-що бяха спечелили олимпйско злато. В Пакистан хора се събраха и горяха американски знамена. Едните - убедени защитници на демокрацията и свободата (по презумпция), празнуваха убийството на един старец. Другите - назадничави екстремисти, противници на демокрацията и религиозни фанатици (по презумпция), протестираха против него. Само аз ли виждам нещо нередно в цялата тая история? Демокрацията, която американците узурпираха като някакъв бранднейм, не предвиждаше ли съд преди изпълнение на присъдата? Не искам да звучи сякаш се застъпвам за тероризма, ама, мамка му, даже и нацистите са ги съдили и чак тогава са ги ликвидирали. Не защото някой е имал нужда да изслушва тяхната истина, а защото това е единственият правилен и цивилизован начин. Защото нали това е демокрацията, която (на хартия) присъства в мокрите сънища на всеки средностатистически американец? Нали в демократичното общество даже и серийните убийци ги съдят? Или не беше така? Съгласен съм, че има хора, които не заслужават да живеят, но когато си се самопровъзгласил за защитник на някакъв морал, на някакви принципи, не смятам, че е редно да им противоречиш с действията си по такъв брутален начин. Затова предлагам САЩ да приемат титлата "глобален милиционер". Тогава всичко ще е наред и никой няма да се ядосва, когато "морските тюлени" му видят сметката, щото е заплаха за националната сигурност (на САЩ? Не! На целия шибан свят, бате!). Наздраве за Обама, смърт за Осама! Или беше обратното?