четвъртък, 15 декември 2011 г.

Умението да бъдеш малцинство

Всеки трябва да бъде малцинство поне веднъж в живота си. В оня, буквалния смисъл на думата. Да си физически различен. Да го знаеш. Ако го забравиш, да ти бъде напомняно. С втренчен поглед, с празното място до теб във влака, с прекъсването на разговори, когато се приближиш. Защото ти не си част от тълпата. Не можеш да се скриеш, да забравиш, че съществуваш. Всеки един мускул в теб знае, че си от другите. Да си малцинство значи да си нащрек. Да се доказваш непрекъснато и да разбираш, че това никога няма да бъде признато от мнозинството. Да си малцинство значи да си жив. Когато си истински сам преоткриваш себе си. Усещаш във врата си топлия, сладък дъх на най-ниските страсти. Заиграваш се с омразата, бориш се със страха, безцелно търсиш онова забравено чувство за принадлежност, което да те избави от отчаянието. "Свобода или смърт" звучи така гордо, когато си на хиляди километри от костите на последните хора, изрекли тия думи с някакъв смисъл в тях. И ето, че поредният човек подминава празното място до теб във влака и ти се иска да изкрещиш - "И аз бях като теб! Някога и аз можех да подминавам различните!" Но не го правиш, а стоиш и чакаш. Чакаш момента, в който пак ще се стопиш в тълпата.

1 коментар: