вторник, 6 април 2010 г.

Някой да ми завърши мизерията

Току-що по телевизията чух спортен журналист да казва изречението "Но мизерията на отбора беше завършена в 70-ата минута." За момент си помислих, че сигналът се е преплел и новините на ВВС се излъчват в България с някаква експериментална версия на Гугъл преводач с гласов интерфейс. Уви, това бе просто поредния БеГе-журналист, който живее на гърба на западните си колеги.
И като един истински последовател на феномена Кашпировски, аз получих видение за бъдещето. Последният човек, който твърди за себе си, че е българин, вероятно ще загине след около 50 години в механа "Див Петел" в Лондон (по това време тя ще се казва просто "WildЪ Cock"), където Милко Калайджиев (вече с катарско гражданство и артистичен псевдоним Милко ибн-Калайджи) ще празнува своя 100-годишен юбилей с вечния си хит "Кам хиър пиленца при Биг Брадър". На въпросното парти, злочестият автомонтьор Освалдо Алтънбашев, ще се напие с водка и ще крещи "Македония е българска!" пред недоумяващите погледи на китайско-пакистано-индийското мнозинство от клиенти, ще падне върху предвидливо разстлания вестник "Alarm ClockЪ" и в пристъп на гърчове ще се удави в собственото си повръщано. Векове по-късно пра-пра-пра-пра-пра-внукът на Божидар Димитров (без да подозира истината за потеклото си) ще напише: "Дори последният българин загина в името на националния идеал - обединение на българските територии."

Чувствам се като лабораторна мишка в лабиринт, чиито единствен изход е граничен пункт.