Малките неща

Вчера се почувствах добре от това, че срещнах нормален човек. Човек, който е уравновесен, говори на непознатите на "вие" и използва активно повече от 100 думи. Почувствах се щастлив, въпреки морето от изроди около мен. За първи път не бях изнервен, че нямам мп3-ка в ушите и книга пред погледа си. Нормален човек сред ненормалници? По-скоро ненормален човек сред нормалници.
Някои хора казват, че щастието било в малките неща. А когато тези "малки неща" станат орекалено малки? Когато нормата е толкова занижена, че да се чувстваш щастлив, когато автобусът ти идва навреме или пък някой ти се извинява, не с половин уста или "опа", че те е настъпил, тогава радостта ти има ли смисъл?
Всичко зависи от перспективата ще каже някой мъдрец, ще седне на върха на 20-метровата Sofia Tower в 3-етажния Mall-а в Sofija и ще разпери поглед над 2-милионния балкански мегаполис.
Да, ще се съглася аз, сигурно всеки си има своите достатъчно големи "малки неща", с които да е щастлив. Явно аз съм сбъркан, че да се чувствам добре само в изолирана среда с едва няколко човека.