Негативни мисли за позитивното мислене

Мина доста време от последната ми публикация, но това едва ли е развълнувало някой друг, освен четиримата ми читатели, които познавам лично. Но, за тяхно, а и мое щастие, не съм седнал да пиша за това - просто ми трябваше встъпително изречение.
Наскоро направих грешката да гледам телевизия сутрин вместо да си разцъквам SW KotOR и да изтрепвам виртуални гадове с Force Choke - действие, което помеждудругото, прави ежедневието ми по-смислено от това на 54% от популацията на страната. Та пускам си аз телевизора на БиТиВи-то и за моя изненада не попадам на поредния турски сериал, а на предаване, чието име пропагандираше нещо за това колко е прекрасен животът, но не мога да го цитирам дословно. Преглъщам криворазбрания, насилствен позитивизъм, който струи от водещите, като пот от мишците на ватман през август, и се заглеждам по-задълбочено. "...ние с нашия екип стигнахме до извода, че всеки ден е уникален и трябва да сме позитивни, защото той никога няма да се върне..." - излиза от колоните на телевизора, а на мен ми причернява пред погледа и губя съзнание за няколко минути. Сънувам странен сън, в който всички хора на средна възраст, които достигат до очевидни заключения и се чувстват горди от това, биват разстрелвани публично, а Бойко Борисов танцува в новооткрития Спартакус по дантелени прашки. Когато се събуждам разбирам, че в студиото е дошла гостенка, която, както се оказва в последствие, е счетоводител, майка на 3 деца, йога-инструктор на свободна практика и "позитивно-мислещ човек". До нея пък удобно се е настанил психолог. Забелязвате ли, че в България психолозите съществуват само в телевизионния ефир, лудниците и по военни комисии? Явно има нещо много общо между трите. Но както и да е, отново отварям уши за разговора. "Откакто мисля позитивно животът ми се преобърна. С позитивните си мисли аз влияя на хората около мен и всичко е прекрасно." Е, явно ефектът намалява с телевизионната трансмисия, защото ако зависеше от мен, щяха да ти чегъртат мозъка от стената, заедно с този на двете водещи. Какво, по дяволите, трябва да значи "влияя на хората с мислите си"? Това, че всеки човек, който вижда добро и позитивно отношение срещу себе си, отговаря със същото, не значи, че сте се превърнали в Джедай, който изменя света около себе си със Силата на позитивното мислене. Защо трябва да се придава почти свръхествствена аура на елементарни характеристики у човека, като добро възпитание, целеустременост, самочувствие, съобразителност и способност да преценяваш собствените си възможности? Не, тези неща нямат нищо общо! Всичко се таи в мистичните, неизследвани влияния на позитивното мислене и подсъзнателното предаване на съобщения чрез безшумно оригане. Особено добра идея ще е, ако си повтаряте 5000 пъти на ден "Светът е прекрасен. Животът е чудесен." - тогава може би няма да видите връхлитащия по улицата камион и ще ни отървете от присъствието си.
Решавам, че не си заслужава, вземам дистанционното и натискам червеното копче. Сядам пред компютъра и натискам два пъти иконката SW KotOR. Само след 1-2 часа ще изляза с жената, която обичам. Ето, че животът можел да бъде хубав и без мантрично повтаряне на очевидното.
И нека Позитивното мислене бъде с вас!

Аз не парадирам, аз парафирам

Поздравявам всички минали, настоящи и бъдещи жертви на прехода с тази творба от късния български Ренесанс дело на Илиян Михов - Баровеца:

Браво, шефе

Шефа:
Аз съм се родил, когато Господ бил на кеф
и определил в живота да работя шеф.
Важни заповеди знаят всички подчинени,
мойте секретарки млади пеят ги на смени.

Секретарки:
Шефът ни е много готин, голям симпатяга.
Той не спи, а си почива, когато си ляга.
Не яде, шефът се храни, нека ни е жив и здрав.
Не забравяйте, че шефът винаги е прав.

В десет сте на кафе с ваш приятел,
два пъти ви търси някаква млада дама.
В дванайсет сте на тържествен обяд,
не забравяйте да купите цветя за вашата съпруга.

Търси ви тъщата, вечерта сте на прием:
Вземете и нас!

Шефа:
Всеки ден съм аз претрупан със ангажименти,
вечер не остава време за сладки моменти.
На коктейли и вечери, приеми и срещи,
вечно някой ме ухажва, някой иска нещо.

Секретарки:
Шефът никога не пие, само дегустира,
виц когато той разказва, от смях си умирам.
Всички казваме тогава: "Браво, шефе, браво"!
Много важно е, помнете - шефът има право.

Шефа
Шеф да е във днешно време всеки си мечтае.
Някои стават с връзки, даже, а при мен съдба е.
Ех, езици аз не зная, но пък плащам в марки,
винаги са ми на помощ мойте секретарки.

Секретарки:
Персоналът не закача, той ни обучава,
и след работно време често с нас остава.
Шефът вестник не чете, той се информира,
но добрият шеф, се знае - трудно се намира.

Няма, маме, ти ше си учиш в чужбина

След края на поредната кандидат-студентска кампания чувствате ли се недооценени? Даже и във Велико Търново и Благоевград не ви приеха мечтаното Право, а само Философия или някаква поредна главоблъсканица на тема педагогика. Гадните подкупни копелета в СУ дори не искаха и да ви кажат на кой трябва да платите, а в УНСС и на 18 класиране не се получи, макар че дадохте едни 1000лв. Вие обаче сте сигурни във възможностите си и знаете, че системата, направена да угажда на връзкарите, ви е прецакала или поне така разправят мама и тате. И тогава идва лъчът светлина в тунела от неволи, който ще ви спести десетината години работа като продавач-консултант на банички или пък в MAXMARA, ако сте русоляво, едрогърдо девойче. Става въпрос за учението в чужбина. Може и да не сте изкарали изпита по английски в СУ, но това изобщо не ви пречи да влезете в реномиран английски колеж, където единственият англичанин е рижавия чистач, който псува новопристигналите на кокни, вместо поздрав. А, вие не знаете какво е кокни? Какво пък, нали ще учите в Англия... Дори може да изкарате късмет и колежът ви да е някъде в района на Оксфорд, например, за да може после спокойно да твърдите пред всички, че учите в Оксфорд или още по-добре - Йейл! То и без това никой не знае къде се намира.
Но не трябва да се ограничавате само с Острова, възможностите са на практика неизброими - Дания, Австрия, Холандия, Германия! Не само, че се доближавате до така мечтаната емиграция и дори брак с чужденец, но и го правите първокласно - като си плащате луди пари за образование с недоказан произход и неизяснен характер! На места дори не ви трябва и входен изпит, а на други пък е необходимо да изкарате TOEFL с резултат равен на този, който изкарват горилите в зоопарка в Ню Йорк. Не е като тукашните учебни заведения, които са направили сложна система от неизкарваеми изпити, за да не се допускат вътре честните, интелигиентни хора като вас. Разбира се, докато учите вие може да упражнявате любимите за всички български граждани в чужбина професии - чистач, домашен помощник, болногледач или ако сте висококвалифицирани - строителен работник. Естествено, това ще е само докато завършите. След това винаги може да се завърнете и да поживеете още 10 годинки с мама и тате, като отхвърляте предложения за работа, защото заплатата не подхожда на ценната ви диплома от чужбина, макар все още да не сте сигурни какво точно сте учили там. Естествено можете и да останете в съответната държава и да се присъедините към малкото, но много елитно общество на чистачите, домашните помощници и строителните работници с диплома за висше образование. Всичко е във ваши ръце!